Като цвят по течението

Гейдж и Рамзи излязоха от стаята, а Шимейн се зае да оправя възглавниците и завивките на жената, като попита услужливо:

— С какво мога да ви помогна?

— Можете да ми правите малко компания — предложи Келис подкупваща усмивка. — Рамзи направо се побърква, щом някой от нас се разболее. Почти съжалявам, че не отиде на работа, защото не издържам, като почне да се суети наоколо.

— Без съмнение той обича много семейството си и затова се тревожи, когато не сте здрави — отбеляза меко Шимейн.

— О, зная, че е така — засмя се лекичко Кели, но внезапно я преряза остър спазъм. Тя стисна зъби и мълчаливо изчака болката да отмине. Сетне погледна Шимейн с насълзени очи. — Мислех си, че този път може да е момиченце. Вече имаме петима сина, ама тях ги износих съвсем леко, та се надявах сега като ми е толкоз’ трудно, най-сетне да си родя една хубава дъщеричка.

Шимейн стисна тънката й ръка.

— Не губете надежда, госпожа Тейт. Може би докторът ще успее да ви помогне.

Устните на Кели трепереха.

— Никога досега не съм била толкова зле. Страх ме е за горкичкото ми бебе.

Шимейн се приведе над нея и се взря в разтревоженото й лице.

— Бих казала, че досега сте имала голям късмет, госпожо Тейт. След като съм се родила, майка ми забременяла отново, но пометнала и не могла повече да зачене. Така че вие сте истинска щастливка, че имате цели пет прекрасни рожби.

Кели затвори очи, мърдайки беззвучно устни в гореща молитва към бог, но след миг тялото й отново се сгърчи от болка.

— Като гледам как се мъча, госпожице, май ще загубя бебето преди доктор Ферис да стигне до тук.

Шимейн я остави и изтича в кухнята. Гейдж беше заминал и в отсъствието му Рамзи обикаляше нервно из стаята, сякаш не можеше да си намери място.

— Сложете вода да се топли за всеки случай — разпореди сетя. — И пригответе чисти парцали и кърпи, но не ги носете в спалнята, докато не ви ги поискам.

— Да, да — объркано отвърна Рамзи и се зае да изпълни нарежданията й.

Шимейн нави ръкавите на роклята си, помоли се безмълвно на бог да помогне на бедната жена и на нея самата, и побърза да се върне в спалнята.

— Вие знаете повече от мен за тези неща, госпожа Тейт. Но не мислете, че съм гнуслива или придирчива. Каквито и предвзети маниери да съм имала, пътуването от Англия дотук успя да ме накара да ги забравя. Така че ако сте склонна да ми се доверите, ще остана при вас и в случай че се наложи да ви помогна, преди да е дошъл лекарят, ще направя каквото трябва.

— Имам ви доверие — отговори шепнешком Кели. Толкова се страхуваше, че не можеше да лежи спокойно и вместо това непрекъснато се въртеше, мачкайки нервно завивките с пръсти.

— Опитайте се да се отпуснете — нежно каза Шимейн. Спомняше си как Ани Карвър бе помогнала на една от затворничките да роди на кораба. Бебето се бе появило на бял свят с тежки деформации, вероятно заради глада и мизерията, на която бяха подложили майката. Умря още същия ден, но Ани беше успяла да утеши жената и да й помогне да превъзмогне болките и мъката. Сега обстоятелствата бяха по-различни, но Шимейн беше решена да помогне на Кели по същия начин. Едва ли можеше да й бъде полезна с нещо повече, защото нямаше никакъв опит. — Помъчете си да си представите бебето и да разберете колко ще му помогнете, ако се успокоите. Не се напрягайте и не се тревожете — така го карате да се чувства нежелано. Оставете го да усети топлината и уюта на тялото ви. Затворете очи и вижте колко е красива дъщеричката ви. Мисля, че ще прилича на вас — с коса като зряла пшеница и с очи, сини като небето. Ще бъде гордостта и щастието на своите братя…