Като цвят по течението

— Довиждане, Крис.

Завладян от чара на внука си, Шемъс също се засмя и последва тримата по мостчето. Не му отне много време да спечели доверието на детето и скоро Кристофър вече беше в прегръдките му, следеше съсредоточено чайките, които му показваше новият му дядо, и се заливаше от смях. Камий не издържа и се присъедини към съпруга си, за да се полюбува заедно с него на веселите лудории на внука си.

Загледан гордо след голямото си семейство, Гейдж прегърна своята млада съпруга.

— Представяла ли си си някога, Шимейн, че ще видиш нашите родители толкова щастливи? Ти сякаш им върна младостта, като роди Кристофър на този свят.

— Струва ми се, че и вие имахте нещо общо с това, сър — напомни му Шимейн и свенливо наведе глава.

Гейдж кимна с доволна усмивка.

— Съгласен съм, заслугата е и на двама ни. Справихме се добре, нали?

— Да, любов моя. Много добре, наистина.

Той я погледна дяволито.

— Там, откъдето идва Кристофър, се крият още богатства, мадам.

С очи, засияли от любов и нежност, Шимейн притисна ръката на своя съпруг до гърдите си и почувства топлия отклик на силните му мускули.

— О, господин Торнтън, изобщо не се съмнявам в това.