Като цвят по течението
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диляна Радинска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Като цвят по течението». Краткое содержание книги:
— Да, мисля, че сега мога да си почина… и да се надявам.
— Тогава ще ви оставя на спокойствие. Ако ви потрябвам за нещо, ще бъда в кухнята.
Кели се отпусна в леглото и затвори очи, а Шимейн тихичко се измъкна от стаята. Намери Рамзи да стои пред огъня и като видя посърналото му изражение, побърза да успокои страховете му.
— Съпругата ви вече се чувства много по-добре и ще може да си почине поне малко. — Напрежението от последните часове бе ясно изписано на лицето му и това я изпълни със състрадание. — Мисля, че и за вас ще бъде добре да поспите — каза тя меко. — Ще ви повикам, ако стане нещо.
Гейдж скочи от каруцата си и се запъти към къщата на лекаря. Една дребна женица чистеше ранните плевели в съседния двор, но щом го съзря да се приближава, се изправи и присви очи срещу слънцето, за да го вижда по-добре. А когато Гейдж почука на вратата, тя подвикна:
— Доктора го няма. Замина нагоре по реката заради някакъв счупен крак и май няма да си дойде скоро. Ако можете да пишете, оставете му бележка къде да отиде, като се върне. Докторът ми заръча да казвам така на всеки, който го търси. На верандата има перо, мастило и каквото там друго трябва.
Гейдж Торнтън се взря в парцаливо облечената жена, питайки се дали я е виждал и друг път, защото гласът й му звучеше странно познат. Когато се приближи до нея, забеляза, че цялата дясна страна на лицето и е насинена и подута. Но въпреки това той без затруднения разпозна в нея дребната затворничка от „Гордостта на Лондон“, която го бе убеждавала да купи Шимейн.
— Ани Карвър? — Отблизо лицето й изглеждаше още по-ужасяващо и Гейдж не можа да сдържи любопитството си. — За бога, жено, какво е станало с теб?
Ани объркано вдигна изцапаната си с пръст ръка и заслони с длан очите си от яркото слънце.
— Кой сте вие?
— Гейдж Торнтън. Аз купих Шимейн, помниш ли?
Жената нададе радостен вик и се плесна по челото.
— Господ да ме убие! Как да не ви помня, господарю? Как ще ви забравя? Отначало не ви видях добре заради туй слънце, дето ми блещи в очите. Как е Шимейн? — Внезапно погледът й трепна уплашено. — Да не е болна? Заради нея ли търсите доктора?
— Не, тя е добре, Ани. Всъщност дойдох заради един мой приятел. Жена му ще ражда в края на пролетта, но има много силни болки и… може дори да загуби бебето.
— Знам туй-онуй за тия работи — каза срамежливо Ани. — Преди да умре, мама беше акушерка. От нея се научих какво се прави, като трябва да помогнеш на родилка. Ама господарят никога няма да ме пусне да дойда с вас.
— Господарят ти ли ти причини това? — тихо попита Гейдж, като посочи нараненото й лице.
Смутена от въпроса, Ани вдигна колебливо рамене.
— Господин Майърс реши, че заслужавам някой и друг шамар задето изгорих обяда му. Каза ми да изляза да насека малко дърва, понеже в трапезарията било студено. Отне ми малко повечко време, отколкото си мислех. — Тя погледна въпросително към него. — Ами вие, господарю? Хубаво ли се храните, като ви готви Шимейн?
— С радост мога да кажа, че тя е изключителна готвачка, Ани. Не бих могъл да намеря по-добра даже ако бях отишъл да я търся чак в Лондон.
Ани го изгледа замислено.
— Снощи оная госпожа Петикоум идва да приказва с господаря… Самюъл Майърс му е името… Разправяше как сте си купил затворничка да ви служи в леглото и как за малко не сте убил боцмана на „Гордостта на Лондон“, задето се опитал да ви я отнеме.
Гейдж едва успя да сдържи гнева си. Енергията, с която тази стара вещица разпространяваше злостните си клевети, наистина бе неизчерпаема.
— Госпожа Петикоум обикновено преувеличава всяка дума, която чуе, Ани, така че на твое място не бих се доверявал много на приказките й. Тя изглежда обича да изопачава фактите, за да придаде повече колорит на историите си.
Ани се надяваше, че Гейдж ще й каже нещо повече, но той нямаше никакво намерение да обяснява причините, заради които бе купил Шимейн, защото не виждаше смисъл да се оправдава пред всеки, дал ухо на гнусните приказки по негов адрес. Дори да се опиташе да го стори, с това само щеше да даде нов повод на старата клюкарка и на нейните приятелки за още сплетни и злорадство.
В този момент входната врата на къщата се отвори и на верандата се появи Самюъл Майърс. Едната му ръка беше скрита зад гърба му. Когато видя Ани и Гейдж, той пристъпи напред като надут петел и изрева със зачервено от ярост лице:
— Мързелива кучка! Не съм дал толкова пари за тебе, за да си говориш с всеки непознат, който минава край портата. Захващай се веднага за работа, преди да съм насинил и другата ти буза. И те предупреждавам, че за теб ще е най-добре да не се отплесваш от задълженията си, когато ме няма, защото иначе ще те скъсам от бой. Не мога да оставям магазина си през час, за да те проверявам. Клиентите ми ще си помислят, че съм напуснал града.