Като цвят по течението
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диляна Радинска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Като цвят по течението». Краткое содержание книги:
— Нямате ли нужда от помощник? — поинтересува се Гейдж. — Ани казва, че има известен опит в акушерството и в гледането на болни. Вероятно бихте могъл да я използвате.
Лекарят стрелна Ани с поглед, който далеч не беше благосклонен.
— Какво? И да трябва да си мия ръцете всеки път, когато кихна? Бог да ме пази от подобна участ!
— Няма защо да се безпокоите за мене! — намеси се разпалено Ани, огорчена от реакцията му. — Щом свърша тук, ще се върна при господин Майърс. Какво толкова, че ме бил ударил по главата? Да не ми е за пръв път?
Доктор Ферис отиде до умивалника и продължи да търка ръцете и лицето си със сапун. Накрая, когато вече бяха съвсем чисти, той ги избърса с кърпата и се обърна към Ани с широка усмивка.
— Сега ще ми покажеш ли къде е госпожа Тейт? Или ще продължаваш да стоиш тук, наежена като разярен таралеж?
— Госпожа Тейт е по-добре, след като милейди Шимейн си поговори с нея. Защо не откупите Шимейн от господин Торнтън и не вземете нея за помощник? — язвително подхвърли Ани.
Гейдж изгледа свъсено дребничката жена.
— Затова ли дадох почти всичките си изкарани с тежък труд пари за теб, Ани? За да опитваш да продадеш Шимейн зад гърба ми?
— Май сте доста докачлив, като стане дума за нея, а? — ухили му се тя. — Сигурно много я харесвате.
— Да, харесвам Шимейн — твърдо заяви Гейдж. — И не смятам да я продавам. Ясно ли се изразих?
Ферис се обърна към Ани с едва прикрита усмивка.
— Това май означаваше, че е по-добре да си потърся друга помощничка.
— Точно това означаваше, бас държа — съгласи се тя през смях и хвърли закачлив поглед към Гейдж, който най-после благоволи да се усмихне.
— Хайде, докторе — каза Ани, като повика с пръст лекаря. — Ще ви покажа госпожата.
И тя го поведе към спалнята. Докато Рамзи обикаляше напред-назад из стаята в нов пристъп на безпокойство, Гейдж помогна на Шимейн да разчисти масата, въпреки упоритото й настояване, че не е необходимо да го прави. Не можеше да си тръгне, преди доктор Ферис да е прегледал Кели — първо, защото знаеше, че Шимейн иска да узнае резултата от прегледа, и второ, защото Рамзи щеше да се нуждае от него в случай, че новините се окажеха лоши. Освен това самият той бе загрижен за Кели. Рамзи и тя бяха негови приятели и Гейдж искаше да е край тях, за да им помогне с каквото може.
Не след дълго доктор Ферис се върна в трапезарията и обяви, че състоянието на бебето не можело да бъде определено. Не се знаело и дали Кели ще успее да го износи или ще пометне в идните седмици. Но ако искала да има някаква надежда да роди здраво бебе, било абсолютно задължително да остане на легло. Затова лекарят нареди на Ани да бди зорко над госпожа Тейт. Знаел колко е трудно да накараш една толкова работлива жена да лежи по цял ден, но не се съмнявал, че ако някой е в състояние да се справи с тази тежка задача, това е Ани. В края на краищата, нали беше успяла да го накара да си измие ръцете.
Освен това докторът мъдро посъветва Рамзи да се върне към своята работа, обяснявайки, че така ще е по-добре и за него, и за съпругата му.
— Кели би се измъчвала още повече, ако вижда мъжа си непрекъснато да се тормози край нея — аргументира се той. — Пък и работата ще запълва не само времето, но и мислите ви, и без съмнение ще намали собствените ви тревоги.
Преди да си тръгне, доктор Ферис обеща да се отбива редовно, за да проверява състоянието на Кели, а ако при тези посещения му давали и малко храна, това щяло да го облекчи и да бъде напълно достатъчно като възнаграждение.
— Надявам се, че Ани се справя с готвенето толкова добре, колкото и с хората — пошегува се накрая той.
ГЛАВА ЕДИНАДЕСЕТА
Слугинският живот се понася лесно, реши Шимейн, щом имаш за господар човек, който е достатъчно благороден и щедър, та да похарчи една значителна част от ограничените си средства, за да помогне на своята прислужница и на една онеправдана жена. Беше изключително щастлива, че е имала късмета да бъде купена от такъв човек.
Скоро след като се върнаха в къщата на Гейдж край реката, той отнесе спящия си син в малката му спалня. Когато се върна, Шимейн стоеше неподвижно и го наблюдаваше с нежна усмивка, която озаряваше цялото й лице и придаваше на зелените й очи омагьосващ блясък. Заинтригуван, Гейдж наклони леко глава.
— Искаш ли нещо, Шимейн?
— Да, господин Торнтън — промълви тя с едва забележимо кимване. — Изпитвам огромно желание да ви благодаря за това, че помогнахте на Ани. След онова, което е преживяла при господин Майърс, за нея ще бъде истинско облекчение да работи за семейство Тейт.