Като цвят по течението
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диляна Радинска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Като цвят по течението». Краткое содержание книги:
Стиснала здраво клепачи, Кели закима усърдно — наистина виждаше пред себе си образа на своето момиченце. Дишането й се успокои, а сълзите й пресъхнаха и се замениха с усмивка.
— Да, лицето й е красиво.
Шимейн се наведе и прошепна на ухото й:
— Виждате ли как я люлеете в скута си и й пеете приспивна песен?
Кели въздъхна щастливо.
— Да. Песента й харесва.
— Вие се усмихвате, госпожа Тейт — промълви Шимейн. Когато очите на жената се отвориха изненадано, тя лекичко се засмя. — И болката ви премина.
— Вярно! — Кели завъртя глава и погледна Шимейн просълзена. — Възможно ли е наистина? Ще успея ли да задържа бебето със самовнушение?
— Не знам, госпожа Тейт — чистосърдечно призна Шимейн. — Но ми се струва, че и за вас, и за него би било по-добре да се надявате и да сте спокойна, вместо да се боите и да се тревожите.
— Наричайте ме Кели, мадам. Вижда се, че сте истинска дама, също както господин Торнтън е истински джентълмен. На него му трябва жена като вас.
— Аз съм само негова слугиня — рязко каза Шимейн. Последното, което искаше, особено след изпитанието от предишната нощ, бе тази жена да си въобразява, че господарят й възнамерява да се жени за нея, и недай боже да подметне нещо по този въпрос пред самия него. Достатъчно много пъти вече се беше извинявала на Гейдж Торнтън.
— Това ще се промени — пророкува Кели с напълно уверен тон. — Така казва Рамзи. Каза, че господин Торнтън ви харесва.
— Господин Торнтън харесва как готвя — заяви твърдо Шимейн. — Нищо повече. Съпругът ви греши.
Кели бе смаяна от упоритостта, с която младата жена отхвърляше всякаква възможност за връзка с Гейдж Торнтън.
— Няма ли да се омъжите за него, ако ви предложи?
— Преди да дойда тук, бях сгодена… — Тя не успя да довърши. Споменът за годежа й изглеждаше странно далечен и откъснат от настоящето.
— Англия е на другия край на света, мадам, а пък господин Торнтън е тук и е готов за женене. Хубав младоженец ще бъде, не мислите ли?
— Разбира се, но аз… — Отново не й достигнаха думи.
— Мъжът, за който бяхте сгодена в Англия, беше ли хубав като господин Торнтън? — упорито продължи Кели.
— Не знам… — изпъшка Шимейн, смутена от въпросите й. Всички млади дами в Англия единодушно считаха Морис дьо Мерсер за най-красивия мъж в цял Лондон. Но тя беше уверена, че Гейдж Торнтън би предизвикал в сърцата на същите тези дами не по-малък смут от този, който изпитваше самата тя. Струваше й се някак нелоялно дори да си помисли, че бившият и годеник е по-малко привлекателен. Но беше дяволски глупаво да разсъждава над въпроса кой от двамата е по-красив. В края на краищата, ако все пак намираше Гейдж Торнтън за по-привлекателен, това със сигурност се дължеше единствено на факта, че той бе наблизо, а Морис — на хиляди мили оттук.
— Обичате ли още годеника си?
— Някога мислех, че го обичам — колебливо отвърна Шимейн. — Но все едно е било преди хиляди години. Много неща се случиха оттогава насетне. Сега съм собственост на господин Торнтън и дори ако Морис ме открие, аз няма да мога да се омъжа за него, освен ако господин Торнтън не благоволи да ме освободи. Освен това, Морис може би вече изобщо няма да ме иска, като узнае за арестуването ми и за всичко останало.
— Господин Торнтън със сигурност ви иска.
— Този разговор ми изглежда напълно безсмислен — отсече Шимейн. Тази жена наистина я смущаваше с необоснованите си предположения. — Никой не може да каже със сигурност какво мисли господин Торнтън. Аз съм просто негова слугиня и смятам, че докато не чуя нещо по-различно по въпроса от собствената му уста, всякакви разговори на тема брак са проява на неуважение и излишно губене на време.
— Да, не е редно да гадаем какво възнамерява господин Торнтън — съгласи се Кели. — И без друго има достатъчно хора, дето само това правят.
Шимейн въздъхна с облекчение. Бе постигнала целта си. Тя стисна ръцете на жената и й се усмихна.
— Как се чувстваш сега?
— Леко уморена — призна Кели и също се усмихна. — Но съм по-добре.
— Може би малко почивка няма да навреди нито на бебето, нито на вас.