Романът на Лизи
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Stephen Kings Novels #50
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Романът на Лизи». Краткое содержание книги:
„Не“ — би отговорила Лизи Ландън. Съпругът й — прочут писател, винаги е бил център на вниманието, а тя вечно се е стремяла да остане в сянката му. След двайсет и пет години щастлив брак — години, през които тя неизменно е до Скот по време на безбройните литературни четения и лекции — внезапно красивата приказка свършва. Скот е мъртъв. „Бум. Край!“, както гласи второто и последното изречение от ръкописа, който Лизи открива, когато се залавя с нелеката и изпълнена с носталгия задача да разчисти работните помещения на съпруга си. БУМ? Думата е необикновена, Скот я е уловил в своето бездънно езеро на вдъхновението; в речника от детството му тя означава „ключ към загадката“. Каква мистерия й предстои да разгадае? Кой е онзи, който звъни по телефона и настоява вдовицата Ландън да му предаде непубликуваните творби на прочутия автор, защото иначе?…
Възможно ли е световете, в които се пренася въображението, да са реални за някои хора?
Онова, което Лизи започва като преглеждане на ръкописите на съпруга си, ще се превърне за нея в почти фатално пътуване в тъмата, съпътствала Скот през целия му живот.
Изпод перото на невероятния майстор на трилъра историята за дългогодишния брак на прочутия писател Скот и „обикновената“ Лизи, се превръща във фантастичен свят със свои език и география, населен с герои и чудовища, изпълнен със скърби и победи — накратко, чиста проба СТИВЪН КИНГ.
— Ами — започва той с известна доза съмнение в гласа си — получих писмо от банката на баща ми… Първа селска банка на Пенсилвания… как звучи само, а — сякаш някъде другаде има Втора селска…, с което ми съобщаваха, че съдебното решение най-накрая е прието и на мен ми се полага определена сума. Казах си „защо пък не“ и се върнах в родното градче. За пръв път от седем години — от момента, в който завърших Мартенсбъргската гимназия. Взех сума ти изпити и даже получих папска стипендия.
Не може да не съм ти го разказвал.
— Не си, Скот.
Той се засмива нервно.
— Добре, де, накратко, аз се върнах. Летете, Гарвани, и ги повалете с клюновете си! — Той имитира грачене, засмива се още по-нервно и отново надига бутилката, която вече е почти празна. — Къщата се продаде за седемдесет хилядарки или някъде там, а аз получих три и двеста… страшна сума, нали? Така или иначе, използвах случая, преди търга да се поразходя из нашата част на Мартенсбърг, и магазинът си стоеше на същото място — на не повече от километър и половина от нашата къща по шосето. Ако някой ми беше казал, когато бях хлапе, че дотам има-няма два километра, щях да отвърна, че е изперкал и са му изгорели бушоните. Магазинът беше празен, витрините бяха заковани с дъски, а на вратата висеше табелка с избелял, но все още четлив надпис „ПРОДАВА СЕ“, фирменият надпис на покрива бе в по-добро състояние и на него всеки можеше да прочете: „УНИВЕРСАЛЕН МАГАЗИН НА МЮЛЕР“. Само че ние винаги го наричахме „Мюли“, понеже татко му викаше така. В неговата уста „Ю Ес Стийл“ се превръщаше в „Ю Ес Бег Бороу & Стийл“, а Питсбърг ставаше Шитсбърг…
Ох, по дяволите, Лизи, плача ли?
— Да, Скот — казва тя и сякаш собственият й глас идва някъде отдалеч.
Той взима хартиена салфетка и избърсва очите си. Когато оставя салфетката, Лизи вижда, че на лицето му грее усмивка.
— Пол ми каза да мирувам, докато отиде до „Мюли“, и аз се подчиних. Винаги му се подчинявах. Знаеш, нали?
Тя кима. Добър си с онези, които обичаш. Искаш да бъдеш добър с онези, които обичаш, защото знаеш: времето, прекарано с тях, ще отлети твърде бързо, без значение колко ще продължи.
— Така или иначе, когато Пол се връща, виждам, че носи две бутилки „Роял Краун“ и знам, че ще ми направи хубав бум, което ме изпълва с възторг. Казва ми да отида в стаята си и да разглеждам книжките си, докато го приготви. Отнема му доста време и аз си мисля, че ще бъде един добър и хубав бум, което още повече ме радва. Най-накрая той ми извиква да сляза в кухнята и да огледам масата.
— Той наричал ли те е някога Скутър? — пита Лизи.
— Никога. Когато влизам в кухнята, него вече го няма там. Аз обаче знам, че ме наблюдава. На масата лежи лист хартия, на който пише „БУМ!“, а под него…
— Почакай малко — прекъсва го тя.
Скот я поглежда и вдига вежди.
— Ти си бил на три, а той на шест… или почти седем…
— Да.
— Но той е бил способен да пише малки загадки, а ти си можел да ги разчиташ. И не само да ги разчиташ, ами и да съобразиш за какво става дума…
— Да? — веждите на Скот се вдигат още по-високо, сякаш питат: „Е, и?“
— Скот… твоят безумен баща осъзнавал ли е, че е изтезавал двама истински вундеркинди?
Той я изненадва, като отмята глава и избухва в смях:
— Това сигурно е била най-малката му грижа! Просто ме изслушай, Лизи. Защото беше най-хубавият ден от детството ми, може би, понеже беше дълъг. Навярно някой в „Гипсъм“ здравата беше сгафил и се наложи старецът да побачка извънредно, нямам никаква представа, но къщата беше изцяло на наше разположение от осем сутринта чак до залез слънце…
— И бяхте съвсем сами? Никой не ви наглеждаше?
Той не отговаря, но я поглежда тъй, сякаш си е изгубила ума.
— Нямахте ли детегледачка? — продължава да го разпитва Лизи.
— Най-близките ни съседи живееха на шест километра от нас. „Мюли“ беше най-близо. Уединението се харесваше както на баща ми, така и на всички в околността.
— Ясно. Разкажи ми част втора. „Скот и Хубавият бум.“
— „Пол и Хубавият бум.“ Страхотният бум. Перфектният бум. — Споменът изглажда лицето му. — Пол имаше бележник със сини редове и когато измисляше бумстанциите, откъсваше една страничка, а после я прегъваше по редовете и я накъсваше на лентички. За да му стигнат за по-дълго време, нали разбираш?
— Да.
— Само че през този ден се наложи да откъсне две, може би дори три странички, Лизи! Толкова дълъг беше този бум! — Радостното му възклицание при спомена и помага да зърне детето, което продължава да живее в годеника й. — На хартиената лентичка, оставена на масата, пишеше „БУМ!“ (тази дума задължително фигурираше в първата и последната бум-станция), а отдолу…