Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Ужасы » Романът на Лизи
Романът на Лизи - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Романът на Лизи

Электронная книга - «Романът на Лизи». Краткое содержание книги:

Лесно ли е да си жена на известен човек?
„Не“ — би отговорила Лизи Ландън. Съпругът й — прочут писател, винаги е бил център на вниманието, а тя вечно се е стремяла да остане в сянката му. След двайсет и пет години щастлив брак — години, през които тя неизменно е до Скот по време на безбройните литературни четения и лекции — внезапно красивата приказка свършва. Скот е мъртъв. „Бум. Край!“, както гласи второто и последното изречение от ръкописа, който Лизи открива, когато се залавя с нелеката и изпълнена с носталгия задача да разчисти работните помещения на съпруга си. БУМ? Думата е необикновена, Скот я е уловил в своето бездънно езеро на вдъхновението; в речника от детството му тя означава „ключ към загадката“. Каква мистерия й предстои да разгадае? Кой е онзи, който звъни по телефона и настоява вдовицата Ландън да му предаде непубликуваните творби на прочутия автор, защото иначе?…
Възможно ли е световете, в които се пренася въображението, да са реални за някои хора?
Онова, което Лизи започва като преглеждане на ръкописите на съпруга си, ще се превърне за нея в почти фатално пътуване в тъмата, съпътствала Скот през целия му живот.
Изпод перото на невероятния майстор на трилъра историята за дългогодишния брак на прочутия писател Скот и „обикновената“ Лизи, се превръща във фантастичен свят със свои език и география, населен с герои и чудовища, изпълнен със скърби и победи — накратко, чиста проба СТИВЪН КИНГ.
1 ... 93 94 95 96 97 98 99 100 101 ... 214
Перейти на страницу:

— Да, Скот. Където всички отиваме да утолим жаждата си.

— Да. И да хвърляме мрежите си. Понякога много храбрите риболовци — като Остин, Достоевски и Фокнър — се качват в лодките си и поемат натам, където плуват най-едрите екземпляри, ала езерото е коварно. То е по-голямо, отколкото ти се струва от брега, по-дълбоко, отколкото си представяш, и често се променя, особено след падането на здрача.

Тя мълчи. Пръстите му се плъзгат нежно по шията й. След мъничко се шмугнат под разкопчаната й шуба и обгръщат едната й гърда. Не от сексуален копнеж, тя е сигурна; Скот се нуждае от подкрепа.

— Добре — въздъхва годеникът й. — Време е за историята. Затвори очи, моя малка Лизи.

Тя се подчинява. За миг под Вкуснотийското дърво става тъмно и тихо, ала Лизи не се бои. Долавя мириса му, усеща близостта на тялото му и чувства допира на пръстите му върху ключицата си. Може с лекота да я удуши с тази ръка, но тя знае, че никога не би я наранил (поне физически), дори и да не й го беше казал. Ще й причини болка, да, ала най-вече с онова, което ще й каже.

— Добре — повтаря човекът, за когото тя ще се омъжи след по-малко от месец. — Тази история ще се състои от четири части. Част първа се нарича „Скутър и скамейката.“

— Имало едно време едно момче — едно кльощаво, малко и изплашено момче на име Скот. Ала щом у баща му закипявала лошата кръв и нараняванията, които си причинявал, не били достатъчни, за да я изпусне, той го наричал Скутър. Един ден — един ужасен, безумен ден — хлапето стоеше на някакво възвишение, гледаше полираната дървена равнина под себе си и наблюдаваше как кръвта на брат му…

8.

… бавно се стича по цепнатината между две дъски.

— Скачай — нарежда баща му. И не за пръв път. Скачай, малко копеленце, жалък бъзлив посерко, скачай веднага!

— Тате, страх ме е! Много е високо!

— Не е високо и пет пари не давам дали те е страх или не! Ако не скочиш веднага, ще те накарам да съжаляваш, а твоето приятелче ще съжалява дваж повече! Затова хайде — десантниците зад борда!

Баща му млъква за момент и се озърта, очите му яростно се въртят в орбитите си, както става всеки път, когато в него кипва лошата кръв. После погледът му отново се спира на тригодишния малчуган, който стои разтреперан на скамейката в коридора на първия етаж: на голямата, пронизвана от вятъра селска къща. Стои, притиснат към розовата стена на селската къща, разположена в глухата провинция, където всеки гледа само своята работа и никой не си пъха носа в чуждите дела.

— Можеш да извикаш „Джеронимо“, ако искаш, Скут. Казват, че понякога това помагало. Ако го изкрещиш наистина силно, когато скачаш от самолета.

В крайна сметка Скот постъпва точно така, понеже е готов да приеме всякаква помощ — извиква: „ДЖЕРОМИНО!“ — но от това няма кой знае каква полза, понеже пак не може да скочи от пейката върху полирания дървен под.

— А-а-а-ххх, ти, жалък бъзлив посерко!

Бащата изблъсква Пол напред. Пол е на шест, скоро ще стане на седем, висок е, тъмнорусата му коса е прекалено дълга и отзад, и отстрани, просто трябва да бъде подстригана, необходимо е посещение при бръснаря Бомър в Мартенсбърг, Бомър с главата на лос, закачена на стената. И лепенката с американското знаме и надписа „АЗ СЛУЖИХ“ на витрината, но ще мине доста време, докато отидат там, и Скот го знае. Те не ходят до града, когато лошата кръв кипи във вените на баща им и родителят им дори няма да отиде на работа, понеже от „Ю Ес Гипсъм“ са му дали отпуск.

Скот обича синеокия Пол повече от всеки друг на света, дори повече от самия себе си. Тази сутрин ръцете на Пол са целите в кръв, целите са в рани, а ето, че татко им отново посяга към джобното си ножче, това отвратително джобно ножче, което е изпило толкова много от кръвта им, и го вдига, за да улови лъчите на утринното слънце. Баща им се бе спуснал, трополейки, по стълбите, крещейки: „Бум! Бум! Елате бързо, вие двамата!“ Ако бумът е за Пол, той порязва Скот, а ако е за Скот — кълца Пол. Дори когато във вените му кипи лошата кръв татко им знае какво е любов.

— Ще скочиш ли, страхопъзлъо смотан, или да започвам отново да го режа?

— Недей, тате! — крещи Скот. — Моля те, не го режи повече, ще скоча!

— Тогава давай! — Горната устна на бащата се повдига и оголва зъбите му. Очите му бясно се въртят, въртят и въртят, сякаш той търси някакви хора, криещи се по ъглите… и нищо чудно това наистина да е така, понеже понякога го чуват да говори с хора, които не са тук. Скот и брат му ги наричат ту Създанията на лошата кръв, ту Хората на кръвните буми. — Скачай, Скутър! Скачай, старче! Викаш „Джеронимо!“ и скачаш! Десантчиците зад борда! В това семейство няма бъзливи чифути! Скачай веднага!

1 ... 93 94 95 96 97 98 99 100 101 ... 214
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)