Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Ужасы » Романът на Лизи
Романът на Лизи - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Романът на Лизи

Электронная книга - «Романът на Лизи». Краткое содержание книги:

Лесно ли е да си жена на известен човек?
„Не“ — би отговорила Лизи Ландън. Съпругът й — прочут писател, винаги е бил център на вниманието, а тя вечно се е стремяла да остане в сянката му. След двайсет и пет години щастлив брак — години, през които тя неизменно е до Скот по време на безбройните литературни четения и лекции — внезапно красивата приказка свършва. Скот е мъртъв. „Бум. Край!“, както гласи второто и последното изречение от ръкописа, който Лизи открива, когато се залавя с нелеката и изпълнена с носталгия задача да разчисти работните помещения на съпруга си. БУМ? Думата е необикновена, Скот я е уловил в своето бездънно езеро на вдъхновението; в речника от детството му тя означава „ключ към загадката“. Каква мистерия й предстои да разгадае? Кой е онзи, който звъни по телефона и настоява вдовицата Ландън да му предаде непубликуваните творби на прочутия автор, защото иначе?…
Възможно ли е световете, в които се пренася въображението, да са реални за някои хора?
Онова, което Лизи започва като преглеждане на ръкописите на съпруга си, ще се превърне за нея в почти фатално пътуване в тъмата, съпътствала Скот през целия му живот.
Изпод перото на невероятния майстор на трилъра историята за дългогодишния брак на прочутия писател Скот и „обикновената“ Лизи, се превръща във фантастичен свят със свои език и география, населен с герои и чудовища, изпълнен със скърби и победи — накратко, чиста проба СТИВЪН КИНГ.
1 ... 205 206 207 208 209 210 211 212 213 214
Перейти на страницу:

Междувременно искаше да изсуши косата си и да свали мокрите си дрехи.

Тръгна към стълбището. Водата се стичаше от нея и капеше по кървавите петна. Одеялото се смъкна около хълбоците й като поличка, екзотична и дори малко секси.

Лизи се обърна и погледна дългото опразнено помещение, което сякаш беше заспало и сънуваше, сгрявано от сноповете слънчева светлина на късния август. Самата тя дори не подозираше, че светлината я позлатява и я подмладява.

— Май свърших тук — заяви тя и внезапно изпита несигурност. — Ще тръгвам. Чао.

Зачака. Неизвестно какво. Нямаше нищо. Имаше усещане за нещо.

Вдигна ръка, сякаш за да помаха, после смутено я отпусна. Поусмихна се и не усети как сълза се стече по страната й.

— Обичам те, скъпи. Всичко си е постарому.

Слезе по стълбището. За момент сянката й се забави, но после и тя си отиде.

Стаята въздъхна и потъна в тишина.

Ловел, Мейн, 4 август 2005

Ще те викам, докато си дойдеш.

1 ... 205 206 207 208 209 210 211 212 213 214
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)