Романът на Лизи
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Stephen Kings Novels #50
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Романът на Лизи». Краткое содержание книги:
„Не“ — би отговорила Лизи Ландън. Съпругът й — прочут писател, винаги е бил център на вниманието, а тя вечно се е стремяла да остане в сянката му. След двайсет и пет години щастлив брак — години, през които тя неизменно е до Скот по време на безбройните литературни четения и лекции — внезапно красивата приказка свършва. Скот е мъртъв. „Бум. Край!“, както гласи второто и последното изречение от ръкописа, който Лизи открива, когато се залавя с нелеката и изпълнена с носталгия задача да разчисти работните помещения на съпруга си. БУМ? Думата е необикновена, Скот я е уловил в своето бездънно езеро на вдъхновението; в речника от детството му тя означава „ключ към загадката“. Каква мистерия й предстои да разгадае? Кой е онзи, който звъни по телефона и настоява вдовицата Ландън да му предаде непубликуваните творби на прочутия автор, защото иначе?…
Възможно ли е световете, в които се пренася въображението, да са реални за някои хора?
Онова, което Лизи започва като преглеждане на ръкописите на съпруга си, ще се превърне за нея в почти фатално пътуване в тъмата, съпътствала Скот през целия му живот.
Изпод перото на невероятния майстор на трилъра историята за дългогодишния брак на прочутия писател Скот и „обикновената“ Лизи, се превръща във фантастичен свят със свои език и география, населен с герои и чудовища, изпълнен със скърби и победи — накратко, чиста проба СТИВЪН КИНГ.
— Ако е заради спасяването на Аманда, Скот — прошепна Лизи, — забрави. Тя е моя сестра и аз я обичам, но не толкова силно. Бих се върнала в този… този ад… заради теб, Скот, но не заради нея или някой друг.
Телефонът в дневната внезапно иззвъня. Лизи подскочи, сякаш я бяха наръгали с нож, и закрещя.
IX. ЛИЗИ И ЧЕРНИЯТ ПРИНЦ НА ИНКУНКСИТЕ
(ДЪЛГЪТ НА ЛЮБОВТА)
1.
Дори и Лизи да не говореше, сякаш не е на себе си, Дарла изобщо не забеляза. Изпитваше прекалено силно чувство за вина. И беше щастлива и облекчена. Канти се връщаше от Бостън, за да „помогне с Манди“. Сякаш можеше да направи нещо. „Сякаш някой изобщо можеше, включително доктор Хю Олбърнес и целият персонал на болницата «Грийнлон»“ — помисли си Лизи, докато слушаше брътвежите на Дарла.
„Ти можеш да помогнеш, миломое — прошепна Скот, който винаги намираше какво да каже. Дори смъртта, изглежда, не можеше да го спре. — Ти можеш, миломое.“
— … изцяло нейна идея — казваше Дарла.
— Мдаам… — изкоментира Лизи. Можеше да изтъкне, че Канти все още щеше да се забавлява в Бостън в компанията на мъжа си, без да има и най-малка представа за състоянието на Аманда, ако у Дарла не бе възникнала потребността да й се обади (както се казва, не могла да се въздържи да й развали удоволствието), но изобщо не й се искаше да се кара със сестра си. Единственото, което искаше, бе да напъха проклетата кедрова кутийка под бременското легло и да провери дали е способна да забрави къде е намерила „съкровището“. Докато говореше с Дарла, в главата й изникна още една от старите аксиоми на Скот: колкото по-трудно е отварянето на един пакет, толкова по-малко започва да ти пука за съдържанието му. Предполагаше, че това твърдение важи и за всички изгубени вещи, в това число кедровите сандъчета.
— Самолетът й каца на летището в Портланд малко след пладне — продължаваше да каканиже Дарла. — Смяташе да вземе кола под наем, но й казах, че е глупаво и че ще отида да я взема. — Тя направи кратка пауза, поемайки си въздух за последния словесен залп. — Можеш да ни посрещнеш там, Лизи. Ако искаш, де. После можем да обядваме в „Снежен шквал“ — само ние трите, по женски, като в добрите стари времена. Сетне ще отскочим да видим Аманда.
„За какви добри стари времена говори? — помисли си Лизи. — Онези, когато дърпаше косите ми или когато Канти ме гонеше и ме наричаше «плоската Лизи с момчешките ризи»?“ Онова, което каза обаче, беше:
— Отивайте, а пък аз ще дойда, ако имам възможност, Дарл. Имам да свърша това-онова…
— Пак ли готвиш нещо? — След като вече бе признала вината си, че е убедила Кантата да се върне, Дарла започваше да се заяжда.
— Не, занимавам се с ръкописите на Скот. — Донякъде беше вярно, защото както и да завършеше историята с Дули/Маккул, тя искаше да освободи работните стаи на съпруга си. Нямаше смисъл да отлага повече. Нека всички ръкописи отидат в Питсбърг, където несъмнено им беше мястото, но при условие господин професорът да няма достъп до тях. Ако искаше, Лудбоди можеше да отскочи до най-близкото дърво и да се обеси.
— Ясно… — измърмори Дарла. Май не бе останала особено доволна. — Е, в такъв случай…
— Ще дойда, ако мога — повтори Лизи. — Иначе ще се видим следобед в „Грийнлон“.
Но човек не можеше да се откопчи толкова лесно от Дарла. Тя изрецитира цялата информация за полета на Канти, принуждавайки сестра си да си запише всички важни подробности. В един момент Лизи се замисли дали пък в крайна сметка да не отиде до летището в Портланд. Така поне щеше да се махне от къщата — по-далеч от телефона, от кедровото сандъче и ужасните спомени, надвиснали над нея като съдържанието на кошмарна пинята7.
И в този момент, преди да успее да го спре, още един спомен се изтръгна иззад пурпурната завеса. „Ти не просто излезе изпод върбата и пристъпи в снега, Лизи — помисли си тя. — Всъщност се случи нещо повече. Той те отведе в…“
— НЕ! — изкрещя тя и удари с длан по масата. Собственият й глас я изплаши, но доведе до необходимия резултат, понеже рязко и окончателно прекъсна опасната верига от нежелани мисли. Е, в интерес на истината тези мисли можеха да се върнат… и това нямаше да е никак хубаво.
Погледът й отново се спря на кедровото сандъче. С такъв поглед човек би удостоил любимото си куче, ако го ухапе без никаква конкретна причина. „Ще се върнеш под леглото — помисли си. — Ще се върнеш под бременския креват, а после?“
7
Украсен конус от глина, пълен с лакомства и играчки, който на рождени дни и други празници се окачва на тавана. Децата, чиито очи са завързани, я удрят с пръчки, докато изпаднат лакомствата. Обичаят е широко разпространен в Централна Америка и Мексико. — Б. пр.