Песента на Сузана
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #6
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Песента на Сузана». Краткое содержание книги:
За да роди „мъничето“ си, майката-демон Мия обсебва тялото на Сузана Дийн и използва силата на Черната тринайсетица да се върне в Ню Йорк през лятото на 1999 година. Градът е непознат на Сузана… и ужасяващ за „ничията дъщеря“, с която тя споделя тялото и съзнанието си.
За да оцелее Кулата, трябва да бъде спасена Сузана и да се попречи на „Сомбра Корпорейшън“ да отнеме от Калвин Тауър празния парцел с розата.
Докато Джейк, отец Калахан и Ко се опитват да предпазят Сузана от смъртта, която я очаква в „Дикси Пиг“, с помощта на магията Роланд и Еди се пренасят в Мейн през лятото на 1977 година. Попадат в свят, който не само е реален, но и много опасен. Освен това там живее авторът на книгата „Сейлъмс Лот“, който е смаян от появата им, както те — от срещата с него…
— Е, ами този Фройд — този умен виенски чекиджия, дето пушил само отбрани пури — та той разправя, че ’сички ние имаме туй съзнание под нашето си съзнание — дет’ го нарича подсъзнание, несъзнателно или не знам си кво си. Аз не твърдя, че има таквоз нещо, а само, че той разправя така.
(„Провали и деня“, беше и казал Еди — бе абсолютно сигурна в това и щеше да направи всичко, което беше по силите и… Надяваше се само да не стане така, че да убият Джейк и отец Калахан заради нея.)
— Та старият чекиджия Фройд — продължаваше Дета — разправя, че в много отношения подсъзнателното или не съзнателното било по-умно от онуй отгоре. Справяло се с боклуците по-бързо от онуй над него. Сигур’ твойто разбира туй, дет’ ти го говорех преди — че приятелчето ти Сейър не е нищо повече от едно лъжливо гадно копеле, дет’ иска да гепи твойто бебе и, де да знам, сигур’ да го накълца в оная купа и да го даде за кльопачка на вампирите, все едно са некви шибани песове, които да се наплюскат с голяма купа „Педигри Пал Вампирът Бебе Ял“…
— Млъквай! Затваряй си скапания негърски плювалник!
Отвън пред умивалниците птичите женички се изкикотиха толкова пронизително, че Мия усети как очните и ябълки потрепериха, заплашвайки всеки момент да се втечнят в кухините си. Изведнъж и се прииска да изскочи от кабинката, да сграбчи главите им и да ги забие в огледалата, после пак, и пак, докато огледалата не се разтрошат, а всичко наоколо не се оплиска с кръв чак до тавана, а мозъците им…
— Спокойно, спокойно — обади се жената вътре в нея; този път звучеше като Сузана. — Лъже! Тя лъже! Тази кучка ЛЪЖЕ!!!
— Не — отвърна безногата и убедеността, с която изрече тази едносрична дума, бе достатъчна, за да забие стрелата на страха право в сърцето на ничията дъщеря. — Тя просто казва онова, което мисли — това е извън всякакво съмнение — ала не лъже. Хайде, Мия, обърни тази риза наопаки.
В този момент жените пред умивалниците изстреляха поредната си доза втечняващ очите смях и излязоха от тоалетната. Майката на мъничето вдигна ризата над главата си, разголвайки гърдите на Сузана — те имаха цвета на кафе, към което е прибавена лъжичка мляко. Зърната и, които винаги са били малки като малинки, сега бяха станали значително по-големи. Вече жадуваха за устата, която щеше да се впие в тях.
От вътрешната страна на ризата петната почти не си личаха. Мия я облече, после разкопча дънките си. Сузана се взря изумена в точката, където свършваше пубисното и окосмяване — там кожата и бе изсветляла до мляко, към което е прибавена лъжичка кафе. По-надолу се виждаха белите крака на жената, с която се бе срещнала в Замъка над Бездната. Съпругата на Еди Дийн бе сигурна, че ако ничията дъщеря смъкнеше дънките си, щеше да види осеяните със струпеи и драскотини пищяли, които беше забелязала, когато Мия — истинската Мия — се бе надвесила над Дискордия към аленото сияние, което представляваше Окото на Пурпурния крал.
Имаше нещо в тази гледка, което никак не харесваше на Сузана, нещо повече дори я изпълваше със страх. След кратък размисъл тя си изясни причините за това. Ако Мия бе заменила само онези части от краката и, които бяха откъснати от прочутия влак А, когато Джак Морт я беше блъснал върху релсите, сега нозете и трябваше да са бели единствено от коленете надолу. Бедрата и обаче също бяха бели, а слабините и изсветляваха. Що за странна ликантропия беше това?
— Туй се казва отмъкване на тяло, милинка — обади се весело Дета Уокър. — Съвсем скоро ще имаш бял корем… бели цици… бяла шия… бели бузки…
— Спри! — предупреди я Сузана, ала кога опърничавата Дета се бе вслушвала в предупрежденията и? В нейните или на когото и да било?
— И тогаз най-накрая ще си имаш и бял акъл, момиче! Акълът на Мия! Няма ли да е чудесно туй? Сигур! Тогаз цялата вече ще бъдеш Мия! Никой няма да ти се пречка, когато управляваш шибания рейс!
Ничията дъщеря затъкна ризата в дънките си и ги закопча. След като направи това, седна на тоалетната чиния и зърна следния надпис, надраскан на вратата пред очите и: „БАНГО СКАНК ОЧАКВА КРАЛЯ!“
— Кой е този Банго Сканк? — попита Мия.
— Нямам представа.
— Мисля, че… — Беше трудно, ала ничията дъщеря се насили да продължи: — Мисля, че трябва да ти благодаря.
Отговорът на Сузана беше хладен и незабавен:
— Отблагодари ми се с истината.
— Първо ми кажи защо изобщо ми помогна, след като аз…