Песента на Сузана
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #6
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Песента на Сузана». Краткое содержание книги:
За да роди „мъничето“ си, майката-демон Мия обсебва тялото на Сузана Дийн и използва силата на Черната тринайсетица да се върне в Ню Йорк през лятото на 1999 година. Градът е непознат на Сузана… и ужасяващ за „ничията дъщеря“, с която тя споделя тялото и съзнанието си.
За да оцелее Кулата, трябва да бъде спасена Сузана и да се попречи на „Сомбра Корпорейшън“ да отнеме от Калвин Тауър празния парцел с розата.
Докато Джейк, отец Калахан и Ко се опитват да предпазят Сузана от смъртта, която я очаква в „Дикси Пиг“, с помощта на магията Роланд и Еди се пренасят в Мейн през лятото на 1977 година. Попадат в свят, който не само е реален, но и много опасен. Освен това там живее авторът на книгата „Сейлъмс Лот“, който е смаян от появата им, както те — от срещата с него…
Този път Мия не можа да довърши. Мислеше си, че е неустрашима — неустрашима пред нищо в името на мъничето си — ала този път не можа да довърши.
— След като ти предаде мъжа, когото обичам, на хората, които както сама скоро ще разбереш, не са нищо повече от главорези на Пурпурния крал? След като реши, че ще е чудесно, ако те убият моя любим, за да спасиш своето бебе? Това ли искаш да узнаеш?
Ничията дъщеря не можеше да я понася, когато говореше по този начин, ала се наложи да я изтърпи. Трябваше да изтърпи.
— Да, жено, щом така поставяш въпроса.
Ала тази, която отвори устата си сега, не беше безногата, а другата — и тя заговори с дрезгавия си, продран, креслив, просмукан от омраза и ликуващ глас. Този глас бе по-противен и от пронизителния смях на птичите жени. Най-ужасният глас, който бе чувала Мия досега.
— Защото моите момчета се измъкнаха, затуй! Прецакаха яко шибаните копелета! А тези дрисльовци, които не застреляха, бяха взривени на парченцааааа!
Майката на мъничето изведнъж почувства как я облива вълната на безпокойството. Независимо дали беше вярно или не, ужасната смееща се жена определено вярваше в това, което бе изрекла току-що. А ако Роланд от Гилеад и Еди Дийн бяха все още живи, навярно и Пурпурният крал не бе така силен и така всемогъщ, както и бяха казали. Дали не беше възможно да са я подвели за…
„Спри! Стига! Не трябва да мислиш по този начин!“
— Има и още една причина, поради която ти помогнах — продраният глас бе изчезнал и на негово място отново се беше върнал другият. Поне засега.
— Каква?
— Това бебе е и мое — каза Сузана. — Не искам да бъде убито.
— Не ти вярвам.
Ала всъщност и вярваше. Безногата жена бе права — Мордред Дисчейн от Гилеад принадлежеше и на двете. На онази гадна негърка сигурно изобщо не и пукаше за бебето, ала Сузана усещаше всяко негово помръдване. И ако беше права за Сейър и за ония, които я чакаха в „Дикси Пиг“… ако те наистина бяха лъжци и подлеци…
„Стига! Спри. Нямам никакъв друг избор, освен да отида при тях.“
— Напротив — рече Сузана. — Имаш Черната тринайсетица. С нея можеш да отидеш навсякъде.
— Ти не разбираш. Той ще ме последва. Ще го последва.
— Права си, навярно не разбирам. — Всъщност разбираше много добре, или поне си мислеше, че разбира, но…
„Провали и деня“, беше казал Еди.
— Добре, ще се опитам да ти обясня. Не мога да си обясня всичко, което става — има неща, които не са ми особено ясни, ала ще ти кажа онова, което мога.
— Благода…
Преди да успее да довърши, Сузана пропадна отново, досущ като Алиса през заешката дупка. През тоалетната, през пода, през тръбите под пода — в един съвсем друг свят.
ДЕВЕТ
Този път в края на падането си не се озова в замък. Роланд им бе разказвал за скиталческите си години — за сестрите вампирки и за малките лечители от Елурия, за ходещите води на Ийст Даун и, естествено, за обречената си първа любов — и това, което се случи сега, беше също като потапянето в някоя от тези истории. Или може би в някоя от царевичните опери (или „уестърните за възрастни“, както ги наричаха) по относително новата телевизия Ей Би Си: „Шугарфут“ с Тай Хардин, „Мавърик“ с Джеймс Гарнър или — най-любимият на Одета Холмс — „Шайени“, където участваше Клинт Уокър. (Одета бе изпратила писмо до шефовете на телевизията, предлагайки им да разчупят клишето и да привлекат значителна аудитория, като направят поредица за скитащ се чернокож каубой в годините непосредствено след Гражданската война. Така и не получи никакъв отговор. Предполагаше, че самата идея да напише писмото е била глупава — пълна загуба на време).
Намираше се на типична за малките градчета от Дивия запад улица. От едната и страна се виждаше голяма конюшня, на която беше закачена табела с надпис: „ПОПРАВЯМЕ ЕВТИНО СЕДЛА“, а от другата — странноприемница, чийто знак обещаваше „ТИХИ СТАИ, ДУБРИ ЦЕНИ“. Имаше най-малко пет кръчми. Пред едната от тях ръждясал робот, който се движеше посредством мръсни вериги, въртеше сферичната си глава наляво-надясно и напяваше през високоговорителя под формата на клаксон, монтиран на лицето му:
До Сузана вървеше красива, млада бяла жена с издут корем, изподрани крака и дълга до раменете черна коса. Докато минаха покрай натруфената фасада на един бар, който обещаваше „ГУЛЯИ, ТАНЦИ И НАЙ-ДОБРИТЕ ЗАБАВЛЕНИЯ ВЪВ ФЕДИК“, съпругата на Еди Дийн разгледа и облеклото и. Мия носеше избеляла карирана рокля, която подчертаваше напредналата и бременност по един доста зловещ начин — жената изглеждаше досущ като предвестник на Апокалипсиса. Грубите и обувки с дебели подметки, с които бе в Замъка над Бездната, бяха заменени от протрити и изтъркани рибарски ботуши. И двете носеха такива ботуши — токовете им отекваха глухо по дъсчената пътека, по която вървяха. От кръчмите напред се носеше някаква лежерна джазмелодийка и Сузана изведнъж се сети за следното стихче: „Момчетата ще се позабавляват пак в бара «Кучешкия впряг»!“