Песента на Сузана
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #6
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Песента на Сузана». Краткое содержание книги:
За да роди „мъничето“ си, майката-демон Мия обсебва тялото на Сузана Дийн и използва силата на Черната тринайсетица да се върне в Ню Йорк през лятото на 1999 година. Градът е непознат на Сузана… и ужасяващ за „ничията дъщеря“, с която тя споделя тялото и съзнанието си.
За да оцелее Кулата, трябва да бъде спасена Сузана и да се попречи на „Сомбра Корпорейшън“ да отнеме от Калвин Тауър празния парцел с розата.
Докато Джейк, отец Калахан и Ко се опитват да предпазят Сузана от смъртта, която я очаква в „Дикси Пиг“, с помощта на магията Роланд и Еди се пренасят в Мейн през лятото на 1977 година. Попадат в свят, който не само е реален, но и много опасен. Освен това там живее авторът на книгата „Сейлъмс Лот“, който е смаян от появата им, както те — от срещата с него…
Тя погледна над люлеещите се вратички и изобщо не се изненада от табелата „БАР «КУЧЕШКИЯ ВПРЯГ»“.
Тъмнокожата жена забави малко крачките си, за да надзърне в заведението. Видя голямо хромирано пиано, което свиреше само — прашните клавиши подскачаха и хлътваха без ничия чужда помощ. Най-вероятно тази музикална кутия бе дело на гениалните умове от „Норт Сентрал Позитроникс“, помисли си Сузана. Просторното помещение беше празно, с изключение на един мъртъв робот и два скелета в далечния ъгъл, които работеха усилено по процеса на пълното си разлагане — това, което трябваше да ги превърне от кости в прах.
Още по-нататък, накрая на единствената улица в градчето, се издигаше крепостна стена. Тя имаше такива застрашителни размери, че засенчваше по-голямата част от небето.
Сузана сви пръсти в юмрук и се удари леко отстрани на главата. Сетне протегна напред ръце и изщрака с пръсти.
— Какво правиш? — попита Мия. — Кажи ми, моля аз!
— Уверявам се, че съм тук. Че съм тук във физическия си облик.
— Но ти наистина си тук.
— И аз така мисля. Ала как е възможно това?
Ничията дъщеря поклати глава, разкривайки по този начин незнанието си. Поне за това Сузана бе склонна да и повярва. Дета също не започна да роптае както обикновено.
— Изобщо не съм очаквала такова нещо — каза тъмнокожата жена, оглеждайки се наоколо. — Представях си нещо съвсем различно.
— Така ли? — попита спътничката и (без особен интерес). Мия вървеше с онази непохватна, но същевременно странно привлекателна патешка походка, която, изглежда, най-добре пасва на жените, чиято бременност е в напреднал стадий. — И какво точно си представяше, Сузана?
— Нещо по-средновековно. Повече като ей-това там — и съпругата на Еди Дийн посочи към замъка.
Мия сви рамене, сякаш искаше да каже: „Мисли си, каквото искаш.“ След това попита:
— Онази другата с теб ли е? Гаднярката? Имаше предвид Дета. Естествено.
— Тя е винаги с мен. Тя е част от мен, тъй както твоето мъниче е част от теб. — Казвайки това обаче, се замисли за нещо — как би могла Мия да забременее, след като Сузана бе тази, която се беше чукала с демона? Отговорът на този въпрос бе нещо, което тъмнокожата жена изгаряше от нетърпение да научи.
— Скоро ще бъда освободена от бремето си — рече ничията дъщеря.
— Дали ти ще бъдеш освободена от своето някой ден?
— Мислех си, че вече съм се освободила — отговори Сузана, — ала тя се завърна. Най-вече, мисля си, за да се разправи с теб.
— Мразя я.
— Знам — продума тъмнокожата жена.
Това обаче не беше всичко — Мия се страхуваше от Дета. Страхуваше се много от нея.
— Ако тя проговори, съвещанието ни приключва.
Съпругата на Еди Дийн сви рамене.
— Тя се появява, когато си иска, и проговаря, когато си иска. Изобщо не ме пита за позволение.
Пред тях от тази страна на улицата вече се виждаше голяма арка, увенчана със знак, на който бе изписано:
Този знак не направи толкова голямо впечатление на Сузана както двата предмета, които лежаха захвърлени на мръсния перон зад него. Едното беше детска кукла, от която беше останала само главата и осакатената ръка, а другото представляваше озъбена маска. Въпреки че маската изглеждаше като направена от стомана, голяма част от нея се бе разложила, разкапвайки се подобно на човешка плът. Зъбите и бяха извънредно дълги и заострени, а очите бяха стъклени. Лещи, помисли си Сузана, без съмнение също изработени от „Норт Сентрал Позитроникс“. От самата маска се подаваха разнищени върви и зелени парцали, които най-вероятно някога са представлявали част от качулката на онази твар, която е носила този аксесоар. Тъмнокожата жена нямаше никакви проблеми да свърже останките от куклата и Вълка; майка и, както Дета Уокър често обичаше да казва на хората (най-често жадни за сексуални приключения момчета на паркингите на крайпътните кръчми), не беше отгледала глупаци.