Песента на Сузана
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #6
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Песента на Сузана». Краткое содержание книги:
За да роди „мъничето“ си, майката-демон Мия обсебва тялото на Сузана Дийн и използва силата на Черната тринайсетица да се върне в Ню Йорк през лятото на 1999 година. Градът е непознат на Сузана… и ужасяващ за „ничията дъщеря“, с която тя споделя тялото и съзнанието си.
За да оцелее Кулата, трябва да бъде спасена Сузана и да се попречи на „Сомбра Корпорейшън“ да отнеме от Калвин Тауър празния парцел с розата.
Докато Джейк, отец Калахан и Ко се опитват да предпазят Сузана от смъртта, която я очаква в „Дикси Пиг“, с помощта на магията Роланд и Еди се пренасят в Мейн през лятото на 1977 година. Попадат в свят, който не само е реален, но и много опасен. Освен това там живее авторът на книгата „Сейлъмс Лот“, който е смаян от появата им, както те — от срещата с него…
— Чуй ме — изрича Одета. — Никой не може да те измъкне оттук, момиче — само ти можеш да направиш това! Ти и никой друг!
— Искаш ли да се покефиш малко на тия крака, докато ги имаш, сладурче? — Гласът, който чува да излиза от собствената и уста, е груб и заядлив на повърхността, изплашен под нея. Гласът на Дета Уокър. — Съвсем скоро ще ги изгубиш, захарче! Ще бъдат отрязани от влак А! От прочутия влак А! Един мъж на име Джак Морт ще те блъсне от перона на станцията „Кристофър Стрийт“!
Одета я поглежда спокойно и казва:
— Влак А не спира там. Никога не е спирал там.
— Що за шибани глупости говориш, тъпа кучко?
Ала Одета не е заблудена от гневния тон или ругатните. Тя знае на кого говори и знае много добре за какво говори. В колоната на истината зее дупка. Това не са гласове от грамофон, а гласовете на мъртвите ни приятели. В порутените стаи бродят призраци.
— Върни се в Когана, Сузана. И помни онова, което ти казах — спасението ти е единствено в твоите ръце. Никой не може да ти помогне — никой освен теб самата не може да те измъкне от Дискордия.
ЧЕТИРИ
Сега чува гласа на Дейвид Бринкли, който казва, че някакъв човек на име Стивън Кинг е бил блъснат и убит от неголям микробус марка „Додж“, докато се разхождал недалеч от дома си. Кинг бил на петдесет и две, съобщава водещият, автор на множество романи, сред които „Сблъсък“, „Сиянието“ и „Сейлъмс Лот“.
О, Дискордия, казва Бринкли, над света се спуска мрак.
ПЕТ
Одета Холмс, жената, която Сузана някога беше, посочва с ръка през решетките на килията нейде отвъд нея и отново и заявява:
— Спасението ти е единствено в твоите ръце. Пътят на оръжието обаче е път както на проклятието, така и на спасението; накрая няма никаква разлика.
Сузана се обръща да погледне накъде сочи жената и това, което съзира, я кара да се вцепени от ужас — кръвта! Боже господи, кръвта. Там има някаква голяма купа, цялата пълна с кръв, а вътре в нея се вижда нещо чудовищно, някакво кошмарно мъртво същество, мъртво бебе, което не прилича на човек… тя ли го бе убила?
— Не! — крещи Сузана. — Не, никога няма да направя това! НИКОГА няма да направя това!
— Тогава Стрелеца ще умре и Тъмната кула ще се срине — казва ужасната жена, застанала в коридора, ужасната жена, която носи обувките на Труди Дамаскъс. — Дискордия ще пребъде!
Сузана затваря очи. Дали не може да направи така, че да припадне? Дали загубата на съзнание би я измъкнала от тази килия, от този кошмарен свят?
Успява. Успява и пропада в чернотата сред мекото пиукане на машините, като последното нещо, което чува, е гласът на Уолтър Кронкайт, който съобщава, че Дием и Нху са мъртви, че астронавтът Алън Шепърд е мъртъв, че Линдън Джонсън е мъртъв, че Ричард Никсън е мъртъв, че Елвис Пресли е мъртъв, че Рок Хъдсън е мъртъв, че Роланд от Гилеад е мъртъв, че Еди от Бруклин е мъртъв.
ШЕСТ
Сузана видя един микрофон до себе си, който се мъчеше да издаде някакви звуци. Заприлича и на гласа на Еди. Тя тъкмо се чудеше дали да не заговори в микрофона, когато гласът на съпруга и се появи отново, този път малко по-ясен:
— Провали… деня! Джейк… ец Кал… нали по… ите ти. Трябва… удържиш… преди тя… детето! Отговори… уваш!
— Чувам те, сладурче! — извика тя в микрофона. Стискаше го толкова силно, че уредът трепереше в ръцете и. — Аз съм в 1999! Юни 1999! Обаче не можах да разбера всичко! Ти добре ли си? Обади ми се отново и ми кажи добре ли си, скъпи!
Ала гласът на Еди бе изчезнал.
След като го извика още най-малко десетина пъти и не получи отговор с изключение на още по-голяма доза статично електричество, тя остави сребристия микрофон на таблото и се помъчи да си представи какво се бе опитал да и съобщи съпругът и. Опита се също така и да се успокои при мисълта, че Еди би могъл да се обади отново, за да и каже и други неща.
— Провали деня — продума тя. Поне това бе успяла да чуе сравнително ясно. — Провали и деня. Нещо като спечели време. — Сузана си помисли, че най-вероятно ставаше въпрос за това. Мъжът и искаше от нея да забави колкото е възможно Мия. Дали защото Джейк и отец Калахан се приближаваха? Не беше много сигурна за тази част, пък и, честно казано, не и се искаше да става така. Джейк бе стрелец, в това нямаше никакво съмнение, ала да не забравяме, че също така беше и дете. Сузана предполагаше, че в „Дикси Пиг“ е пълно с отвратителни типове.
Междувременно видя по „мия-визията“, че вратите на асансьора отново се отварят. Крадливата майкучка тъкмо излизаше от асансьора и навярно възнамеряваше да прекоси фоайето. За известно време Сузана изхвърли Еди, Джейк и отец Калахан от съзнанието си. Спомни си как Мия бе отказала да пристъпи напред, дори и въпреки опасността краката на Сузана-Мия да изчезнат под споделяното от двете тяло. Защото тя беше, ако цитираме невярно едно старо стихотворение, самотна скитница в свят за нея чужд и непознат. Защото беше срамежлива.