Песента на Сузана
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #6
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Песента на Сузана». Краткое содержание книги:
За да роди „мъничето“ си, майката-демон Мия обсебва тялото на Сузана Дийн и използва силата на Черната тринайсетица да се върне в Ню Йорк през лятото на 1999 година. Градът е непознат на Сузана… и ужасяващ за „ничията дъщеря“, с която тя споделя тялото и съзнанието си.
За да оцелее Кулата, трябва да бъде спасена Сузана и да се попречи на „Сомбра Корпорейшън“ да отнеме от Калвин Тауър празния парцел с розата.
Докато Джейк, отец Калахан и Ко се опитват да предпазят Сузана от смъртта, която я очаква в „Дикси Пиг“, с помощта на магията Роланд и Еди се пренасят в Мейн през лятото на 1977 година. Попадат в свят, който не само е реален, но и много опасен. Освен това там живее авторът на книгата „Сейлъмс Лот“, който е смаян от появата им, както те — от срещата с него…
— Това е мястото, където са ги отвели — рече. — Където Вълците са отвели близнаците, които са отвлекли от Кала Брин Стърджис. Където са — какво говореше, Боже мой? — си свършили работата с тях.
— Не само от Кала Брин Стърджис — каза безразлично Мия, — но… карай да върви. И след като децата са били стоварвани тук, са ги откарвали ей-там. Нямам никакви съмнения, че ще разпознаеш мястото без проблеми. Тя посочи в далечината през единствената улица на Федик към последната сграда, издигаща се малко преди крепостната стена на замъка да определи категорично докъде се простираха границите на градчето. Тя представляваше нещо като сглобяема военна постройка със стени от гофрирана ламарина и извит ръждясал покрив. Всички прозорци от тази страна на сградата, която виждаше Сузана, бяха снабдени с решетки. Също от тази страна се виждаше и стоманен парапет, към който бяха привързани може би седемдесетина коня — всичките сиви на цвят. Някои се бяха прекатурили и лежаха с вирнати нагоре крака. Един или два обърнаха глави към жените, очевидно чули гласовете им, след което сякаш замръзнаха в това положение. Поведението им никак не приличаше на конско, но пък и те не бяха истински коне, а роботи, киборги или както там ги наричаше Роланд. Повечето изглеждаха износени и повредени.
Пред постройката се виждаше стоманена табела, на която пишеше:
— Това е някакъв друг Коган, нали? — попита Сузана.
— И да, и не — отвърна и Мия. — Всъщност това е Коганът на всички Когани. — Мястото, където Вълците са отвели децата.
— Да и където отново ще ги отведат — рече ничията дъщеря. — Защото делото на Краля ще бъде възобновено, след като намесата на твоите приятели остане в миналото. Нямам никакви съмнения по отношение на това.
Сузана я изгледа с неподправено любопитство.
— Как можеш да говориш за такива жестоки неща и същевременно да си толкова спокойна? — попита тя. — Те замъкват децата тук и издълбават главите им като… като кратуни. Деца, които не са направили нищо лошо! Това, което връщат после, са едни ухилени идиоти, които израстват до максимума на възможностите си в агония и често умират по същия начин. Дали ще бъдеш толкова спокойна, Мия, ако и твоето дете бъде замъкнато зад онзи коневръз със завързани ръце, докато крещи, че иска да е при майка си?
Ничията дъщеря поруменя, ала не отклони поглед под изпитателния взор на тъмнокожата жена.
— Всеки трябва да следва пътя, върху който ка е поставила нозете му, Сузана от Ню Йорк. Моята задача е да родя мъничето си и да го отгледам, като по този начин сложа край на пътешествието на твоя дин. Както и на живота му.
— Не е ли прекрасно, че всеки знае какво е предопределила ка за него? — попита съпругата на Еди Дийн. — Не мислиш ли?
— Мисля, че се опитваш да ми се подиграваш, защото се страхуваш — отвърна спокойно Мия. — Ако това те кара да се чувстваш по-добре — ами, продължавай тогава! — Тя разпери ръце’и се поклони саркастично, навеждайки се над издутия си корем.
Спряха на тротоара пред един магазин, рекламиращ „ШАПКИ И ДАМСКИ ОБЛЕКЛА“, от срещуположната страна на улицата, където се намираше Коганът. Сузана си помисли:
„Провали и деня, не забравяй, че това е другата част от работата, която трябва да свършиш тук. Убий времето. Запази това двуцветно тяло, което и двете споделяте, колкото се може по-дълго в дамската тоалетна.“
— Изобщо не ти се подигравам — рече тъмнокожата жена. — Само искам да се поставиш за малко на мястото на всички тези други майки.
Мия поклати ядосано глава, при което мастиленочерните и коси се разлетяха около ушите, погалвайки раменете и.
— Нито аз определям тяхната съдба, нито те моята, жено. Ще запазя сълзите си, благодаря. Ще чуеш ли историята ми, или не?
— Кажи я, сай, моля аз.
— Тогава, нека седнем някъде, че краката ми са много уморени.
ДЕСЕТ
В кръчмата „Капан за младежи“, която се намираше през няколко порутени сгради по-назад по пътя, по който бяха дошли, откриха достатъчно устойчиви столове, за да ги издържат. Двете жени обаче нямаха желание да влязат в самото заведение, което миришеше на прах и смърт. Те изкараха столовете на дъсчения тротоар и Мия се отпусна тежко на единия, въздъхвайки силно от облекчение.