Дете на порока
- Автор: Джонсон Сьюзен
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Желязкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дете на порока». Краткое содержание книги:
— Не и за Генуа, бас хващам — каза Бери. — А къде е артилерията му?
— Предполагам на другия край на поста. Не биха могли да премината артилерията по тези пътеки.
Вечерта вече стигнаха до Ивреа, където като че ли се разиграваха най-важните събития. Те не знаеха, че Наполеон си беше в леглото по това време и спокойно спеше със съзнанието, че врагът все още е напълно озадачен по отношение на местонахождението му.
Същата нощ Бо и Бери прекараха по възвишенията, защото трябваше да се развидели, за да могат да пресметнат числеността на армията. Призори френската армия напусна лагера и продължи на изток.
— Господи, има поне четиринадесет или петнадесет дивизии. — С бинокъл Бо разглеждаше войските, които се простираха с километри надолу по пътя. — Предполагам, че са тръгнали за Милано. Бонапарт ще остави Масена да загине.
— Бонапарт има нужда от артилерия, за да може да воюва.
— А австрийският арсенал е само на деветдесет мили от Милано. По дяволите! — изруга Бо.
За рекордно време изминаха четиридесетте мили до Торино, като често спираха, за да купуват свежи коне. Когато обаче стигнаха в генералния щаб на Мелас, седемдесетгодишният главнокомандващ цели два дни се чуди как може една толкова голяма армия да се придвижи по този начин в долината на река По.
Бо призова всички, които пожелаха да го изслушат, да побързат, удивен от бюрокрацията в австрийското командване. Но едва на сутринта на първи юни, когато двама от командирите на Мелас предадоха доклади за френски нападения, върховният главнокомандващ изпрати заповед на От веднага да преустанови обсадата на Генуа и да тръгва на север, за да го настигне. Трябваше да се действа, защото французите вече наближаваха Милано и Торино.
В Генуа От току-що беше получил съобщение, че Масена е съгласен да разгледа условията за капитулация. Той пъхна заповедта на Мелас в джоба си и не й обърна внимание. След осем седмици обсада нямаше намерение да да се оттегли точно, когато беше на крачка от победата. Щеше да накара Масена да капитулира. Масена обаче бавеше преговорите и така позволи на Наполеон до четвърти юни да напредне доста. Последните условия по капитулацията бяха подписани същия ден.
Но тогава Наполеон беше влязъл в Милано и напредваше безмилостно на фона на оттеглящите се австрийци.
Когато научи, че Милано е в ръцете на Наполеон, Бо се ужаси. Скоро цяла северна Италия щеше да пламне във война. А Сирина беше във Флоренция. Определено я заплашваше опасност.
Докато той и Бери бяха пътували в търсене на врага, му мина през ума, че Флоренция може да пострада, но това му се струваше крайна възможност. Може би можеше да се направи нещо Наполеон да бъде спрян в богатите долини на По, Венеция и подалпийските райони, които предлагаха изобилие от богатства на завоевателите. Но след като Милано толкова бързо беше завзет, цяла Италия скоро можеше да бъде погазена.
Доколко беше загрижен или отговорен за безопасността на Сирина? Да не би да й беше нещо като закрилник?
Беше направил това, което беше дошъл да направи — да предупреди адмирал Кийт и Чарлс Лок, мислеше си той с чувство на изпълнен дълг. Останалото не беше негова работа. Никой не го задължаваше да спасява Сирина Блайд.
След като се сбогува с адмирала, Бо отплава за Палермо, а оттам, след кратък престой в Ди Кавалли за конете, „Сирена“ заминаваше за Англия. Но с приближаването на кораба до Легхорн Бо ставаше все по-неспокоен. Крачеше по палубата мрачен и мълчалив. Бери го забеляза, но не каза нищо, защото знаеше, че Бо нямаше да се вслуша в съвета му.
Подминаха пристанището, откъдето в далечината се виждаше градът с оживени крайморски улички; там беше центърът на английската търговия в Италия.
Бо изведнъж слезе от палубата.
Влезе в каютата си, запъти се направо към шкафа с напитките, а ръката му леко трепереше, докато наливаше. През изминалите седмици не си беше позволявал да размишлява за лични чувства. Той и Бери така или иначе постоянно бяха в движение и макар че от време на време се сещаше за Сирина, нямаше възможност за дълги размишления, тъй като беше изправен пред по-належащия проблем за оцеляването си.
А през последните няколко дни почти беше забравил за чувството си за дълг.
Когато обаче съзря Легхорн, той откри, че мислите му отново се въртят само около това. И независимо че се мъчеше да прогони картините от съзнанието си, те се връщаха изкусителни и провокативни, караха го да я желае. Не можеше да си обясни защо беше така. Мислеше си, че след Ди Кавалли вече я е забравил. Мислеше си, че отново започва със старите си навици, че отново е безгрижен и приема без претенции себе си и своя свят.