Дете на порока
- Автор: Джонсон Сьюзен
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Желязкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дете на порока». Краткое содержание книги:
Минути по-късно той вече чукаше на вратата на семейство Кастели и Джулия веднага го разпозна като обекта на многобройните картини в апартамента на Сирина. Девойката й беше разказала съвсем малко, но Джулия предположи, че по време на пътуването от Англия между тях е имало нещо. Той беше невероятно красив. Сега разбираше защо Сирина се беше поддала на чара му.
Когато Бо се представи като приятел на Сирина, двамата Кастели го поканиха да влезе. Той се извини, че нахълтва така и веднага поиска информация за пленяването й.
С угрижено изражение изслуша краткото им обяснение на оскъдните факти, с които разполагаха, после разгледа бележката и наум се прокле, че не беше дошъл по-рано. Когато разбра, че Сирина е в ръцете на врага вече от четири дни, стомахът му се сви при мисълта как се забавляваха мародерите.
Джулия говореше с нисък и спокоен глас и описваше всички хора, с които бяха разговаряли — студентите, които бяха видели как я отвеждат, работниците, които бяха помогнали при натоварването на каруците, момчето, което беше донесло бележката от писаря. Докато тя говореше, Бо остави настрана безсмислената тревога и започна да планира как да намери Сирина.
Когато с няколко думи им съобщи какво възнамерява да прави. Джулия предложи да му съдействат.
— Позволете ни да помогнем. Ще дойдем с вас.
— Щаб-квартирата на генерал Масена е в Милано — добави професор Кастели. — Там имаме приятели, които могат да ни помогнат.
— Оценявам предложението ви — учтиво отвърна Бо, — но сам ще стигна по-бързо. — Те щяха да му пречат.
— При положение, че Англия е във война с Франция, с нас бихте пътували по-безопасно — изтъкна Джулия.
— Често пътуваме до Милано, за да установяваме автентичността на картини. — Професор Кастели беше дребен човек, малко по-висок от дъщеря си. — Мога да стрелям точно и се оправям със сабя, милорд — продължи той и се изправи в цял ръст. — За мен ще е чест да ви помогна.
— Благодаря ви, но с по-малко хора се върви по-бързо. А ако Сирина се върне по някакъв начин по време на отсъствието ми — предположи Бо с ясното съзнание, че това не е много вероятно, — ще се чувствам по-спокоен, ако вие сте тук. Ще трябва да се видя с банкер, преди да замина, и ако можете, помогнете ми да намеря пари — продължи той, докато набързо пресмяташе всичко, което щеше да му е нужно за пътуването до Милано, с надеждата, че главнокомандващият на щаба на генерал Масена е все още алчен. — Някой, който да ми предостави голяма сума на кредит. — Всички знаеха, че Солиняк е алчен. Някои твърдяха, че и Масена обича дукатите. Бо се надяваше това да е истина.
Макар че семейство Кастели не беше богато, те познаваха търговци, които имаха много пари, и още преди да се беше стъмнило, Бо беше събрал достатъчно злато, за да откупи цяла дузина жени от генерала. Освен това от банкера беше получил книжа, които удостоверяваха, че е представител на банката Алори и синове.
Бо тръгна, когато се стъмни, по пълнолуние — подходящо време за кражби, както казваха в Йоркшир, мрачно си мислеше той. Беше тръгнал да си открадне една от дамите на генерал Масена — със значителна сума, ако беше възможно, ако не — със сила.
Щеше да си я върне независимо от цената, закле се Бо. Независимо дали тя го искаше или не.
Не си задаваше въпроса как ще постигне целта си. Можеше умело да се възползва от всички предоставили му се възможности — беше се научил на това, докато служеше за свръзка на Пит.
Повечето от задачите, които му възлагаха, по-страхливите мъже биха отхвърлили. Опасностите го опияняват, казваха противниците му, сякаш не го интересуваше какво щеше да стане с него. Тези, които го познаваха по-добре, разбираха, че е способен да постигне всичко, каквото пожелае.
На път за Милано към Сирина се отнасяха любезно, макар че често се отбиваха в богати манастири и метоси, където Солиняк, главнокомандващият щаба на Масена, събираше „помощи“. Където и да отсядаха, тя спеше в отделна стая, полковникът даваше нареждания да й поднасят храна, още на първата сутрин след отвличането й донесоха гореща вода заедно с добавки към тоалета, а Солиняк й беше изпратил любезна бележка заедно с няколко книги, с които да убива скуката по време на пътуването.
Чувстваше се като гъска, която угояват за Коледа, и макар да беше доволна, че хусарите не я тормозят, си даваше сметка, че я пазят като бъдеща собственост на Масена.
Опитваше се да не мисли за края на пътуването, отказваше да се поддаде на страха, освен ако не й се наложеше, а вместо това премисляше всяка възможност да се отскубне от създалото се положение. Дано в тези масово грабени територии се намереше жена, която да се хареса на Масена повече от нея. Вероятно тя дори сега беше настанена удобно в апартамента на генерала и Сирина щеше да се окаже излишна…