Дете на порока
- Автор: Джонсон Сьюзен
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Желязкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дете на порока». Краткое содержание книги:
— Не съм сигурен, сър. — Макар да смяташе, че новината е достатъчно сериозна, за да прекъсне отшелничеството на Бо, той имаше заповед да не го безпокои.
— Дългът повелява, Франческа — заяви шеговито Бо, защото разбираше, че Бери не би дошъл, ако нямаше сериозна причина. — Защо не се позабавляваш с един от конярите в мое отсъствие? Препоръчвам ти горещо оня с красивата брада.
Тибия се кискаше в шепата си.
Графинята за миг изгледа Бо с вледеняващ поглед.
— Открих, че му липсва нещо, скъпи, не си ли спомняш? — каза тя.
Франческа никога не се притесняваше от скандали. Красотата й я предпазваше от злите езици, пазаше я и щедрото завещание на покойния й съпруг.
— В такъв случай ще се опитам да побързам — отвърна той.
Капитан Тръбридж, един от заместниците на Нелсън, беше завзел островите Иския и Капри, съобщи му Бери, седнал на ръба на стола в кабинета на Бо. Той развълнувано и припряно му разказа за похода с подробности. Англичаните отново бяха установили контрол в неаполитанското пристанище.
— Пит не иска да пуска пехотинци — каза Бо, седнал срещу него. — Как смятат да изгонят французите от Неапол?
— Руфо е поел на поход със своята Армия на светата вяра.
— Кървавата божа ръка на Фердинанд. Плячкосването сигурно вече е в разгара си.
Бери прие твърдението с гримаса.
— Освен това в Генуа се говори, че с Масена е свършено.
— А Бонапарт?
— Никой не знае.
Бо изгледа капитана с остър и прям поглед.
— Може би някой трябва да разбере.
— И аз съм на това мнение, сър.
— Трябва ли в такъв случай да се откажа от забавленията си? — Той за миг се облегна назад с бегла усмивка на лице, а новото вълнение заличи априлската му скука.
— Позволих си да накарам слугите да опаковат багажа ви, сър.
— Графинята никога няма да ми прости — весело отбеляза Бо.
— Мисля си, че ще го направи, сър, като се има предвид как я напуснахте на Капри миналата година. Изглежда ви е простила за тогава.
— Наистина ли си тръгнах ей така?
— Тя издаваше ужасни писъци, сър. Ясно си спомням как си заминахме.
— Сигурно съм й изпратил нещо.
— Две диамантени огърлици, сър.
— Предполагам, че си се сетил да донесеш някоя и сега?
— Кутията с бижутата е в стаята ви.
Бо се ухили. Организационните умения на Бери бяха безупречни.
— Предполагам, че и маршрутът ни е планиран.
— Първо Палермо, сър, после…
— Генуа.
— Да, сър.
— До Палермо трябва да съм изтрезнял.
— Лок ще ръководи операцията, сър — спокойно отбеляза Бери, който знаеше, че Бо е компетентен и в трезво, и в пияно състояние. — Сър Хамилтън е официално отзован.
— Значи слуховете най-после са стигнали до краля.
— Има хора, които се отнасят към скандала сериозно, милорд.
— За щастие това не ме интересува.
— Точно така, сър.
Бо и капитан Бери напуснаха Ди Кавалли след един час, графинята се отказа да направи сцена, когато й предложиха да си избере нещо от кутията с бижута. Беше алчна, както предположи Бо, и направо побесня, когато той подбра две бижута и ги връчи на Тибия. Беше наредил стюардът да даде на младата жена и солидна сума, веднага след като Франческа си тръгне, в случай че престоят на Тибия в леглото му беше накърнил непоправимо репутацията й. Стюардът не беше на това мнение, защото спомена, че младата жена отдавна не зачиташе почтените порядки — към двама от лакеите хранеше особени чувства.
Тази информация позволи на рицарското чувство на Бо да не пострада от угризения и той се метна на коня в много добро настроение.
Миналият месец беше успял да превъзмогне най-дълбоките си копнежи по Сирина и почти можеше да си повярва, че с времето напълно ще я забрави. Нямаше желание сериозно да се замисля за брак, а не можеше да предложи нещо друго, ако искаше постоянна връзка. Дори и дъщеря на виконт би могла да бъде убедена да се примири с положението на държанка. Той не беше сигурен дали би могъл да се откаже от ергенските си навици, а като си спомни нрава на Сирина, разбра, че тя за нищо на света не би се съгласила да му стане любовница.
Разбира се всичко беше в сферата на догадките, защото и най-малкият знак за постоянство го караше да се чувства неловко.
— Защо не пожела да се ожениш? — попита той Бери, докато се бореше с хаотичните си мисли.
Бери леко се завъртя на седлото, учуден накъде биеше Бо.
— Просто питам — разясни Бо.
— Не открих жена, която да обикна — каза Бери.
— И аз така си помислих — прошепна Бо.
Когато пристигна в Палермо, Бо отиде на посещение при Чарлс Лок, английския генерален консул, който изпълняваше функциите на заместник, докато пристигне пратеникът, който щеше да заеме мястото на Хамилтън. Семейство Хамилтън и адмирал Нелсън бяха заминали с кораб до Малта и Сиракуза, преди да започнат дългото си пътуване назад към Англия, каза икономът на посолството, когато Бо се поинтересува. Всички говореха за успеха на кардинал Руфо в похода към Неапол, доложи майордомът, докато се изкачваха до кабинетите на първия етаж.