Дете на порока

Когато пристигнаха в Лондон, беше ранна есен, а Сирина беше вече в напреднала бременност. Челси веднага каза „близнаци“, когато видя снаха си, а Бо доволно се усмихна. „Кой е това?“ попита той за бебето в ръцете на мащехата си. Братята и сестрите му, които сега се чувстваха много пораснали покрай новороденото в къщата, го представиха на двуседмичното пеленаче. Сирина веднага попита дали може да подържи Ян, а синът и бащата се отдалечиха от шумната радостна група, която се суетеше около бебето, и си размениха по един доволен поглед. Хубав беше животът…

Близнаците се появиха рано на бял свят, както често се случва — още през първата седмица на февруари — и граф и графиня Рошфор посрещнаха с радост мъничките момченце и момиченце. Дечицата бяха много крехки, но цял екип акушерки ги топлеха с горещи тухли, увити с агнешка вълна, и на тях това им се отразяваше много добре. До пролетта Фелисити и Сет вече се бяха закръглили и гукаха, а родителите им не можеха да откъснат поглед от тях.

Освен това младият граф Рошфор откри, че предпочита дома си в провинцията и своето семейство пред хазартните зали и греховните занимания в миналото. „Не мога да го обясня“, отговаряше той, когато приятелите му се присмиваха на кротките забавления и на липсата на интерес към любовните им похождения, „но ви го препоръчвам, и то горещо.“