Дете на порока
- Автор: Джонсон Сьюзен
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Желязкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дете на порока». Краткое содержание книги:
Имаше признаци, че французите се изтеглят от Неапол, обясни заместник-консулът, когато си размениха задължителните любезности.
— Несъмнено по заповед — каза Бо и се настани на един удобен стол.
— При положение, че Генуа е под обсада и в ужасно положение, Масена има нужда от подкрепление, предполагам. — Чарлс Лок нервно подръпваше джобчето на часовника си. — Но няма никакви вести за Наполеон. Обичайните ни източници нещо са се умълчали…
— Походът на Наполеон несъмнено ще започне скоро, особено като се има предвид, че Масена и войските му са в безизходица.
— Моро е нападнал при Крей в Прусия миналата седмица.
— В такъв случай да не би да смятате, че Бонапарт обмисля поход в Германия? Дали ще остави Масена сам да се оправя?
Консулът сви рамене.
— Никой не знае, най-вече проклетият съвет на премиера, даже не знаят как да водят война.
— И на австрийците не може да им се вярва. Тугут си има свои териториални планове.
— От самото начало — въздъхна Лок.
— Възнамерявам да отида в Генуа и да поговоря с някои адютанти от австрийския щаб, които познавам. Бери и аз можем да тръгнем на север и да видим какво можем да научим.
— Всички ще бъдат благодарни, Рошфор — каза Чарлс Лок, а по челото му се изписа угриженост. — Нямаме абсолютно никаква информация. След като лорд Хамилтън си тръгна, а сър Джон Актън замина на меден месец, повечето от източниците ни са несигурни.
— Сър Джон наистина ли се ожени за тринайсетгодишната си племенница? — Бо леко повдигна вежди.
— Свършен факт, колкото и ужасяващ да изглежда.
— Колко му струваше папската благословия?
— Очевидно е успял да си я позволи. Момичето се опитало да избяга, облекло се като момче с панталони и хукнало. Хванали я обаче и сега „щастливата двойка“ — саркастично отбеляза Лок — е на борда на „Фудроян“ с Нелсън и всички останали.
— Сър Джон е ужасно стар.
— На шейсет и четири е.
— Не мога да си представя да причиня такова нещо на дете — намръщи се Бо.
— Семейство Актън са твърдо решени да запазят наследството в рамките на рода.
— Някой адвокат или малко политически маневри в парламента биха могли да свършат същата работа…
— Нито един от нас не е на шейсет и четири… — тихо отбеляза Лок. — Още бренди?
— Не! — Бо вдигна ръка, за да не позволи на консула да му налее. — Изтрезнявам. Бери ми каза, че ще трябва да съм в идеално състояние за експедицията на север.
— Ако има човек, който може да го направи, Рошфор, това си ти — каза генералният консул с топла усмивка. — Не искаме да те обременяваме, но всички разчитаме на теб.
Бо стана от стола също усмихнат.
— С тази потискаща мисъл — лениво рече той, — ще ти кажа довиждане. Ще изпратим обратно докладите на ескадрона на блокадата, за да се опресни информацията ви. Желая на премиера късмет в убеждаването на австрийците да застанат на наша страна.
— Трябва да имаме собствена армия в Средиземноморието. С главнокомандващия Стюарт сме на едно мнение по този въпрос. Кампанията в Холандия беше пълен провал, това и едно дете би им го казало.
— Ще видя какво мога да направя, за да убедя Пит да изпрати сухопътни войски в Италия.
— А аз наистина ще предам съобщението ти по възможно най-убедителния начин.
Междувременно същата нощ в Париж, шести май, в четири часа сутринта Бонапарт и секретарят му Буриен бързо се спуснаха по стъпалата на Тюйлери до вътрешния двор и влязоха в черна карета, теглена от впряг пощенски коне. Портите се отвориха и каретата премина с шеметна скорост. Нямаше да пътуват дълго — просто рутинна проверка, би казал човек.
Пътуваха с бясна скорост…
Пристигнаха в Авалон в седем и половина вечерта — изминаха сто и петдесет мили за петнайсет часа. На седми май Наполеон пристигна в Дижон, а късно през нощта на осми беше в Женева, където Бертие работеше на пълни обороти, за да може придвижването на запасната армия да започне на десети, в съответствие с плана на първия консул. Имаше тридневно закъснение, докато чакаха артилерията, а през това време Наполеон преглеждаше войските и изнасяше речи, с които искаше да заблуди австрийските агенти за направлението на запасната армия.