Дете на порока
- Автор: Джонсон Сьюзен
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Желязкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дете на порока». Краткое содержание книги:
Въпреки че обитателите на Ди Кавали прекарваха април в себични удоволствия, в покрайнините на Генуа австрийският натиск продължи, а французите постепенно бяха изтласкани през Волтри и Сестри, под непрестанния обстрел на англичаните, които обсаждаха брега. На 2О април френският ляв фланг се изтегли до устието на река Полчевера, само на три мили западно от Генуа. По десния фланг се оттеглиха до река Стурла, докато в центъра държаха укреплението и отдалечените постове на север и на изток от него. Генерал Масена в Генуа беше напълно откъснат от базата си в Ница и от корпуса на Сюше.
На 24 април адмирал Кийт от флагманския кораб „Минотавър“ изпрати на Масена посредник, който го призовава да се предаде предвид безнадеждността на положението му. В противен случай, обяви адмиралът, ще му се наложи да бомбардира Генуа. Масена незабавно изпрати отговор: „Генуа ще се брани до последно“ и незабавно откри огън по английските кораби от батареята Лантерна. В същия ден Масена изпрати майор Франчески, един от адютантите на Султ, да премине през блокадата и да занесе писмо на Бонапарт, в което изложи развитието на военните действия до този момент и посочи, че като намали дажбите на войниците още повече, ще издържи „още десет или дванайсет дни, може би и петнайсет“…
Капитан Бери пристигна в Ди Кавалли към края на месеца с писма и новини. Откри Бо и малкия харем на двора, жените се бяха излегнали на шезлонгите в градината и пиеха шампанско с замечтани погледи, насочени към Бо. Той обяздваше един от конете, които беше пренесъл от Тунис. Множество цветя освежаваха зелената градина, а във въздуха се носеше силният аромат на розите.
— Искате ли питие? — попита Бо, когато Бери се приближи до манежа, слезе от седлото и подаде юздите на конярчето. Предложи на капитана една малка манерка от джоба на жилетката си.
— Благодаря, сър, с удоволствие ще пийна. Беше много горещо и прашно на идване насам.
— Тук във вътрешността беше още по-горещо. Изпий я цялата. Има още ей там — добави Бо и посочи с жест дамите. По кожата му имаше малки капчици пот. Носеше само ботуши за езда и кожени бричове, а жилетката със задължителния джоб за манерката беше разкопчана заради жегата. По загорелите му ръце, раменете и едрите му гърди блестеше пот, а контрастът между мъжката му сила и изящната бродерия на ленената жилетка беше поразителен.
Капитанът пресуши манерката и му я подаде обратно.
— Ако си имате други ангажименти, сър… — започна капитанът с усмивка. Той погледна към жените, седнали на шарена сянка под цъфналата ябълка, облечени в дантелени будоарни роби, през които всичко се виждаше. От тях неприкрито лъхаше на чувственост. — Ще изчакам в кабинета ви.
— Имам си други ангажименти — саркастично промърмори Бо, — вече от седмици. Няма да им липсвам много, ако те заведа вътре. Запознахте ли се с графиня Ниоло?
— Да, едно време, но само за кратко — на Капри.
— А… да, ами, ела и се поклони, а после ще се оттеглим, на хладно в кабинета. — С леко кимване той пусна Бери да върви пред него.
Градината беше само на няколко крачки, а когато представи жените, Бо се отнесе към тях с еднакво почитание, независимо че едната беше графиня, а другата — негова прислужница. Графинята съвсем леко кимна по посока на капитана. Според нейните разбирания за йерархия, човек с неговия ранг заслужаваше само такава форма на почитание. Тибия, красивата прислужница, скочи и поздрави капитана с открита и топла усмивка.
Трябваше да се погрижи добре да я възнагради, когато си тръгне, помисли си Бо, развеселен от чаровната й усмивка.
— Бихте ли ни извинили, дами — каза той учтиво, сякаш двете полуголи жени бяха на прием с кралицата. — Капитанът трябва да ми достави някои съобщения.
— Не се бави — каза Франческа, която се наслаждаваше на преувеличено чувство за превъзходство след един месец, прекаран с Бо.
— Доста време ли ще ни е нужно, Бери? — проточи Бо. — Графинята е нетърпелива.