Дете на порока
- Автор: Джонсон Сьюзен
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Желязкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дете на порока». Краткое содержание книги:
После започна изкачването на Алпите и прохода Големия Свети Бернар.
По това време на годината проходът представляваше огромна маса лед. Пътеката за мулета беше покрита със сняг десет месеца в годината. Петдесет и пет хиляди войници, шестдесет оръдия и триста каруци трябваше да се придвижат в долината Аоста, като изминават по двадесет и три мили през безплодни долини, клисури, скали и снегове в сезон, когато студът и вятърът все още бяха ужасяващи, а лавини падаха всеки ден. Докато се подготвяха за пътуването, на всички войници им беше раздадена деветдневна дажба и четиридесет патрона. От Мартини пътят, който беше достатъчно широк, за да може по него да мине малка карета, започваше да се изкачва по брега на дивата и бурна река Дранс, която течеше в близост до пропасти без парапети, прекосяваше слаби и изпотрошени мостове и най-накрая стигаше до Бур Сен Пиер. Оттам път нямаше. Имаше пътека, по която се стигаше до Сен Реми, първото село по италианския склон.
Колкото повече се изкачваше армията, толкова по-неравен и тесен ставаше пътят. В Бур Сен Пиер механиците свалиха оръдията, преброиха кутиите с патрони и колелата, опаковаха провизиите и ги натовариха на мулета, а бъчвите с барут на кухи дънери и шейни. Теглеха ги войниците на Ватрен и Лоазон. По сто човека бяха впрегнати за всяко оръдие, а по десет човека носеха механизмите на носилка. Когато стигнаха до снега, ледът започна да прорязва обувките им и затова трябваше да ги сменят на всеки три или четири мили.
След десетчасов поход през дива пустош, урагани и сняг, развалини и дървени кръстове войниците достигнаха до манастира, където монасите бяха приготвили масите, отрупани с храна, както беше наредил Бонапарт, който предварително беше изпратил пари и вино. На шестнадесети май войниците пируваха с варено солено говеждо, овнешко задушено, сухи зеленчуци, козе сирене и старо бяло вино.
После запасната армия започна слизането, което се оказа още по-трудно от изкачването.
На четиринадесети май Бо пристигна в предния щаб на генерал От в Ривароло ди Сопра. Корабите на адмирал Кийт всяка нощ бомбардираха Генуа от близко.
В отчаянието си Масена се беше опитал да пробие обсадата на единадесети май, но войниците му бяха прекалено изтощени физически, за да се бият. Така самият Масена прикриваше оттеглянето им обратно към обсадения град.
Австрийците нямаха вести от Наполеон, но бяха на мнение, че французите биха се придвижили, за да отбраняват Прованс след падането на Генуа, а Генуа със сигурност щеше да падне.
На следващия ден Бо и Бери отпътуваха от Ривароло и тръгнаха на север. Ако нямаше слухове за френски войски и ако нямаше следи от тяхното присъствие в околностите на алпийските проходи към Франция, може би в крайна сметка Германия щеше да се окаже сцена на летните сражения на Наполеон.
На шестнадесети май авангардът на наполеоновата запасна армия слезе от прохода, пристигна в Аоста и я завзе. На следващия ден Лан се справи с още хиляда и петстотин австрийци в Шатийон.
На двадесет и първи австрийците бяха изтласкани от село Бар, но четиристотинте войници в гарнизона на форта с двадесет и шестте си оръдия успяха да отблъснат отчаяните нападения на Лан.
Командирът на форта незабавно беше известил генерал Мела в Торино за френското нашествие. Ако реагираше незабавно, генералът можеше да спре напредването на французите.
Бо и Бери се срещнаха с пратеника на главнокомандващия Бернкопф от Бар, който носеше новини за френското нашествие. Наполеон действително беше постигнал невъзможното, ако беше успял да прекара цялата си армия през заснежения проход. Бо изпрати една своя бележка, в която предаваше неочакваната информация на адмирал Кийт, а после двамата с капитана тръгнаха за Бар. Имаха нужда от цифри, с помощта на които да преценят дали напредъкът на Наполеон е сериозен. Дали само неколцина войници бяха преминали през прохода Сен Бернар или цяла армия напредваше към Генуа?
Когато наближиха поста два дни по-късно, в далечината се чуваше тътенът на оръдия, а като се приближиха на достатъчно разстояние, пред тях се откри гледка към цялото село, пълно с френски войници. След малко повече изчисления откриха, че нападението не разчита на многобройна войска.
Прекараха остатъка от деня в околностите на селото, а по-късно същия следобед намериха две пътеки, които заобикаляха поста откъм запад. Мълчаливо стояха на конете и със страх наблюдаваха безмилостните доказателства, че през тясната клисура е преминала цяла армия.
— Тръгнали са на изток — каза Бери.
— Като че ли гръм е паднал — прошепна Бо и се намръщи при вида на утъпканата земя, по която бяха преминали хиляди войници. — Колко са и за къде са тръгнали? — тихо продължи той умислен, а в съзнанието си вече беше започнал да прехвърля възможностите.