Магьосникът Куестър Тюс
- Автор: Брукс Терри
- Серия: magic kingdom of landover #3
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Магьосникът Куестър Тюс». Краткое содержание книги:
Вратата се отвори и се появи и друг следовател. То размени няколко думи с Уилсън и Уилсън отиде при Мартин. Те на свой ред поговориха, след което Мартин стана и мина по пътеката между редовете заедно с главния следовател. И тримата мъже излязоха.
Бен почувства как тръпки го побиват. Нещо ставаше. Само след няколко минути те се върнаха. Мартин мина между редовете и застана пред Бен. — Тук е господин Ард Ри, господин Холидей. Той твърди, че вие сте ходили в дома му снощи, представяйки се за господин Скуайърс и сте се опитали да купите медальона. И когато той отказал да ви го продаде, вие сте се върнали същата вечер заедно с приятелите си и сте го откраднали. Явно дъщерята на неговия иконом ви е помогнала. Той твърди, че тя е признала своето участие в случая — той погледна към вратата на съдебната зала. — Господин следователю?
Уилсън и другият следовател отвориха вратата и казаха нещо на някой, който стоеше отвън. Майкъл Ард Ри се показа през вратата с невъзмутимо лице, но очите му бяха потъмнели от гняв. Зад него се появиха двама от охраната на Гроум Уайт.
Елизабет стоеше помежду тях с печален вид. Бе свела очи и сълзи се стичаха по луничавото й лице.
На Бен направо му призля. Хванали бяха Елизабет.
Кой знае с какво ли я бяха заплашили, за да я принудят да свидетелства, че медальонът е откраднат. И кой знае какво ли щяха да й сторят, ако Майкъл Ард Ри не го получеше сега.
— Някой от вас познава ли това момиченце? — тихо попита Мартин.
Никой нищо не каза. Не беше необходимо.
— Какво ще кажете, господин Холидей? — настоя отново Мартин. — Ако върнете медальона, всичко ще си остане между нас. В противен случай ще трябва да заведа дело срещу вас.
Бен нищо не отвърна. Не можеше. Изглеждаше, че няма изход от тази ситуация. Мартин вдъхна.
— Господин Холидей?
Бен се приведе напред, просто за промяна на положението си, докато се опитваше да печели време, но Абърнати погрешно разбра жеста му и си помисли, че е решил да предаде медальона и бързо вдигна лапа, за да го спре да не направи това.
— Не, Ваше Величество, не бива! — възкликна той. Мартин се загледа в кучето. Бен разбра по погледа му какво си мислеше. Мислеше си как е възможно устата на един кучешки костюм да се движи така естествено? Как може да има зъби и език? Как може да изглежда толкова реална?
Тъкмо в този момент огнено кълбо избухна пред прозорците на съдебната зала и една черна дупка се отвори в нощта, от където се подадоха драконът Страбон и Куестър Тюс.
ДРАКОН В СЪДА
Това беше един от онези редки мигове в живота, когато всичко престава да се движи, когато нищо не помръдва и всички сякаш са впримчени в един триизмерен застинал пейзаж. Беше един от онези мигове, които се запечатват в паметта, тъй че дори и след много години всички съвсем точно си спомнят всичко — чувствата, които са изпитали, полъха, цветовете и очертанията на всичко наоколо; и най-вече как всичко, което е станало преди и след това се съсредоточава точно в този миг, както слънчевите лъчи се отразяват в неподвижни води и образуват цветни нишки.
Точно това преживя в този момент Бен Холидей. В един миг той видя всичко, сякаш запечатано на фотографска плака. Той се беше полуобърнал на мястото си на първия ред в галерията на съдебната зала, Уилоу беше от едната му страна, отпусната на рамото му, Абърнати от другата с блеснали очи, а Майлс по-далеч в ляво, все още в костюма на горила, а на ангелското му лице се бе изписало смайване и изумление. Мартин и Уилъфби бяха застанали точно пред тях от другата страна на вратата, представители на две различни поколения, облечени в изискани костюми, отдали целия си живот на вярата в разума и здравия смисъл. Първият изглеждаше така, сякаш в момента става свидетел на Армагедон, вторият — сякаш сам е станал причина за него. Зад тях в дъното, едва доловим за периферното зрение на Бен, се намираше главният следовател Уилсън и неговите колеги, служители на закона, свити в полу-приклекнали пози като котки, готови всеки момент да побягнат накъдето им видят очите. Лицето на Майкъл Ард Ри бе изкривено от черна омраза, а хората му бяха пребледнели от страх. Единствена Елизабет излъчваше онова чисто удивление, което също се запечати завинаги в съзнанието на Бен.