Магьосникът Куестър Тюс

— Не разбирам защо толкова се интересуват защо не си свалям маската, Ваше Величество. Защо направо да не им кажа истината?

— Защото няма да я разберат, затова! — Бен въздъхна, ядосан сам на себе си. Нямаше основание да се сопва на верния си писар. — Извинявай, Абърнати. И на мене ми се ще чисто и просто да кажем истината. Де да можеше да е толкова просто.

Абърнати кимна, изпълнен със съмнения, погледна Уилоу, после се наведе към Бен и прошепна:

— Зная, че си дошъл за мен и съм ти много благодарен. Но ако не успеем скоро да се измъкнем оттук, направо ме забрави. Ще трябва да минеш в Отвъдната земя и да помогнеш на онези, които имат по-належаща нужда — той позадържа очи върху Уилоу и отново ги отмести. Уилоу изглеждаше като заспала.

Бен загрижено поклати глава.

— Късно е вече за това, Абърнати. Сега и аз съм затворник, както и ти. Не, всички ще успеем да се върнем. Всички до един.

Абърнати не отместваше кафявите си очи от очите на Бен.

— Не съм сигурен, дали това ще бъде възможно, Ваше Величество — тихо каза той.

Бен нищо не отвърна. Нямаше сили. Видя как Майлс се появи на вратата отново и я затвори зад гърба си.

— Скоро ще имаме помощ — каза той. — Свързах се с Уинстън Сак, шеф на фирмата Сак, Соул и Макуин. Работили сме заедно преди няколко години по един случай. Каза, че веднага ще изпрати човек.

Бен кимна.

— Надявам се да побърза.

Уилсън се завърна в стаята, много делови.

— Господин Холидей, познавате ли човек на име Майкъл Ард Ри?

Бен беше подготвен за такъв въпрос от самото начало. Не можеше да има никаква друга причина да ги задържат по този незаконен начин. Той се направи, че се замисля, след което поклати отрицателно глава.

— Струва ми се, че не.

— Както изглежда, господин Ард Ри ви обвинява, че сте откраднали нещо от него — някакъв медальон.

Цялата стая се смълча.

— Та това е смехотворно.

— Господин Ард Ри ни описа медальона в пълни подробности. Това трябва да е сребърен медальон, върху който им гравиран рицар и някакъв замък — той млъкна за момент. — Имате ли подобен медальон, господин Холидей?

Бен почувства как гърлото му се свива.

— Ще почакаме адвоката, с когото господин Бенет се свърза, преди да отговаряме на всякакви по-нататъшни въпроси, нали може?

Уилсън сви рамене.

— Както желаете. Господин Ард Ри се е свързал с главната адвокатска служба. Затова бяхте задържани. Господин Ард Ри е тръгнал насам от Удънвил, доколкото ми е известно. Всеки момент ще бъде тук. Главната адвокатска служба вече е изпратила човек — той се изправи. — Може би щом всички пристигнат, ще успеем да изясним целия случай.

И той отново излезе, затваряйки тихо вратата след себе си. Всички бяха спотаили дъх, докато излизаше, след което Майлс извика:

— По дяволите, Док, та той трябва само да те претърси, за да открие…

— Майлс! — просъска му Бен. — Та какво всъщност можех да направя? Да му кажа, че нося такъв медальон ли? Ако установи, че го имам, със сигурност ще бъдем обвинени и медальонът ще бъде конфискуван! Не мога да допусна да стане това!