Магьосникът Куестър Тюс

Уилъфби изглежда че обмисляше, дали в онова, което искат от него, няма нещо неетично. Той бе свъсил вежди и гладкото му младежко лице бе напрегнато. Бен знаеше, че този човек едва ли щеше да може да им помогне в случай на нужда, но нямаше за кога да се търси някой друг.

Вратата се отвори и Уилсън отново влезе. — Господин Мартин от главната адвокатура ме помоли да ви отведа в трета заседателна зала за кратка среща, господин Холидей. Всички, ако обичате. Може би най-сетне ще бъдете освободени.

Когато си видим ушите, печално си помисли Бен. Качиха се с асансьора няколко етажа на горе и слязоха в един коридор с дебели килими. Началникът на службата ги преведе през къс коридор до една двойна дървена врата и те влязоха в празна съдебна зала. Застанаха в началото на пътеката, която минаваше покрай десетки редове до вратичка, която извеждаше до съдебния подиум и съдебните банки. От ляво бе мястото за съдебните заседатели и за свидетелски показания, от дясно — мястото за репортери. Още по-вдясно редица прозорци, заемащи цялата стена, откриваха гледка към светлините на града. Стаята бе тъмна, осветена само от две тавански лампи, чиято светлина падаше върху заседателните маси, разположени точно срещу входа.

Мъж с очила и посивяла коса стана зад една от масите и каза:

— Господин главен следовател, може ли да доведете господин Холидей и неговите приятели тук, моля?

Уилъфби пристъпи напред при тяхното пристигане, като подаде ръка и заяви:

— Лойд Уилъфби от Сак, Соул и Макуин, господин Мартин. Възложено ми е да представлявам господин Холидей.

Мартин церемониално се ръкува и веднага забрави за него.

— Вече е късно, господин Холидей и аз съм уморен Много добре зная кой сте и дори съм следил някой и друг от вашите случаи. И двамата не сме от вчера, затова нека пристъпим направо към въпроса. Ищецът, господин Ард Ри, твърди, че сте откраднали от него един медальон. Той желае медальонът да му бъде върнат. Не зная какъв е случаят, но господин Ард Ри твърди, че ако си получи обратно медальона, няма да има никакви претенции към вас. Няма да предяви съдебен иск. Какво ще кажете?

Бен сви рамене.

— Ще кажа, че господин Ард Ри е полудял. Затова ли бяхме задържани — защото някой си твърди, че сме откраднали някакъв медальон? Що за глупост е това?

Мартин поклати глава.

— Честно казано, не зная. Много от нещата, които стават, не са ми понятни. Във всеки случай, добре е да си помислите, защото ако медальонът не се появи, когато господин Ард Ри дойде тук, а той ще дойде всеки момент, ще предяви иск срещу вас.

— И то въз основа на твърдението на един човек?

— Боя се, че да.