Магьосникът Куестър Тюс

В този момент Страбон изведнъж се размърда оттатък прозорците и удари с гигантската си опашка по прозорците така, че разби стъкла, дървени рамки и половината стена. Нощта над града връхлетя вътре, вятърът и студът, шумът на уличното движение и корабите на пристанището, светлините на близките небостъргачи, които сега изглеждаха многократно по-ярки.

Бен се намери на пода, Майлс отхвърча на задните редове, а Абърнати и Елизабет се блъснаха един в друг.

— Страбон! — изпищя Майкъл Ард Ри, когато го разпозна.

Драконът влетя през отвора като дирижабъл и се приземи на пода на съдебната зала, като приравни със земята местата за съдебните заседатели, за репортерите и част от вратата.

— Холидей! — просъска той, изплезил език между почернелите, прилични на шипове, зъби. — Какъв грозен е светът, от който си дошъл!

Мартин, Уилъфби, Уилсън, вторият следовател, Майкъл Ард Ри и неговите хора се трупаха един върху друг, опитвайки се да избягат от дракона, но не можеха да се промъкнат през стената от листак, която бе преградила входа на съдебната зала. Страбон погледна към тях; отвори огромната си паст и насочи и срещу петимата струя пара, тъй че те пищяха от ужас и се хвърлиха на банките, за да се скрият. Драконът им се присмя и изтрака с челюсти насреща им.

— Стига с тези глупости! — викна му Куестър. Магьосникът започна да слиза от гърба на дракона.

— Довлякъл си ме тук против волята ми, принуждаваш ме да помагам на човек, когото презирам, човек, който е точно това, което заслужава да бъде — жертва на собствената си глупост — а сега искаш и да ме лишиш от най-дребното удоволствие, което ми предоставя това начинание! — Страбон изпръхтя и изплющя с опашка и изкърти още един ред от местата за присъстващи. — Толкова си досаден, Куестър Тюс!

Куестър не му обърна никакво внимание.

— Ваше Величество! — магьосникът приближи и горещо прегърна Бен. — Добре ли сте?

— Никога не съм бил по-добре, Куестър! — възкликна Бен, като тупаше магьосника по гърба толкова силно, че едва не го събори. — През целия си живот не съм бил по-щастлив от срещата си с някого. През целия си живот.

— Не можах да понеса дори и мисълта, че сте тук, Ваше Величество — заяви Куестър помпозно. Той се изпъна. Позволете ми сега да ви направя едно признание. Цялото недоразумение стана по моя вина. Аз съм този, който обърка нещата и затова аз трябва да ги оправя.

Той се обърна и спря поглед на Абърнати.

— Стари приятелю! — викна му той. — Аз ти направих много лоша услуга. Съжалявам за стореното. Надявам се да ми простиш.

Абърнати сбърчи нос от неприязън.

— Подмилкваш се като котарак, Куестър Тюс! Сега нямаме време за подобни глупости! — Куестър придоби страдалчески вид. — О, заради… Много добре! Прощавам ти! Знаеше, че ще ти простя! А сега, помогни да се махнем от тук, по дяволите!