Магьосникът Куестър Тюс

Хората по улиците нададоха писъци.

— Лети нависоко, драконе! — извика му Куестър Тюс като обезумял.

Страбон отново се издигна към небето, като направи дъга между две високи сгради и от покритата му с люспи кожа се издигаше пара. Бен и неговите спътници здраво се бяха вкопчили в него за по-сигурно, въпреки че Куестър бе използвал магия и здраво ги бе закрепил на местата им. Грохотът на хеликоптера се чу иззад ъгъла на една сграда и светлините на прожекторите започнаха да търсят. И втори хеликоптер приближи. Страбон изпищя.

— Кажи му да не насочва огън срещу тях! — викна Бен към Куестър, за да го предупреди, само като си представи пламнали кораби и сгради, а Майлс и Елизабет в затвора.

— И без това не може! — извика му в отговор Куестър, свел глава близо до него. — Магията му в този свят е ограничена, също както и моята! Може да използва съвсем малко пламъци и ги пази за прекосяването между световете!

Бен беше забравил. Страбон се нуждаеше от огнените си струи, за да отвори прохода обратно към Отвъдната земя. По същия начин ги беше пренесъл обратно от Абхаддон, когато демоните ги бяха пленили там.

Те свърваха в различни посоки и се опитваха да се изплъзват, но хеликоптерите неотклонно ги преследваха. Страбон свърна покрай ъгъла на една постройка и се стрелна право към пристанището. Под тях се появиха кейове, мостици и вълноломи, корабостроителници с техните сухи докове и товарни контейнери, гигантски кранове, които приличаха на дълговрати динозаври и калейдоскоп от плавателни съдове от всички форми и големина. Далеч пред тях се извисяваше огромна планинска верига. Отдолу примигваха и проблясваха светлините на града.

Чу се корабна сирена, която уплаши всички със своята близост. Страбон потръпна, свърна в ляво и започна да се издига. Бен присви очи, за да погледне в далечината. Нещо огромно светеше близо зад тях и бързо приближаваше, като мигаше с червени и зелени светлини. — Реактивен самолет! — извика той предупредително.

— Виж, Куестър!

Куестър изкрещя нещо на Страбон и драконът свърна встрани, точно в мига, когато огромният самолет щеше да профучи покрай него. Моторите бучаха, вятърът лудо виеше и всички други звуци заглъхнаха.

Страбон направи завой и се насочи отново към града, оголил потъмнелите си зъби.

— Не! — изкрещя Куестър. — Издигай се, драконе — води ни към дома!

Ала Страбон бе извън кожата си от ярост. Търсеше някой или нещо, срещу когото да се опълчи. От ноздрите му изригваха кълба пара и той издаваше странни, ужасяващи гърлени хрипове.

Прелетя отново над пристанището и зърна хеликоптерите.

Изрева срещу тях предизвикателно и челюстите му избълваха огнени пламъци. Бен беше направо като обезумял. — Върни го, Куестър! Ако употреби целия си пламък, ще си останем тук и няма да можем да се върнем!

Куестър Тюс предупредително извика на дракона, но Страбон не му обърна никакво внимание. Той се спусна право срещу хеликоптерите и се вряза помежду им така, че те бяха принудени да завият рязко встрани, за да не се сблъскат с него, след което бързо се насочи към сградите на града. По небето профучаха прожектори, които бяха изпратени да ги търсят. Бен беше сигурен, че чува викове на хора. Беше сигурен също, че ще чуе и стрелба. Страбон, бог да им е на помощ, летеше напосоки.