Магьосникът Куестър Тюс

— Внуших му, че за да изкупи вината си, той трябва да се откаже от всичко незабавно. По този начин, ако магията отслабне и престане да му въздейства, преди съвестта му да се е възвърнала трайно, ще бъде твърде късно да възстанови нещата такива, каквито са били.

Бен широко се усмихна.

— Куестър Тюс, ти понякога наистина ме изумяваш. Магьосникът сбърчи лице, напомнящо бухал. Те се спогледаха, взаимно наслаждавайки се на шеговитата му гримаса.

В този момент внезапно Куестър подскочи.

— За бога! Та аз почти забравих! Имам новини, които наистина ще ви изумят, Ваше Величество — той едва успя да се накара да седне, разтреперан от вълнение. — Какво ще кажете, ако ви съобщя, че съм намерил начин да преобразя Абърнати в човек? Искам да кажа, наистина да го преобразя в човек!

Той изгледа Бен и зачака какво ще каже.

— Сериозно ли говориш? — попита накрая Бен.

— Разбира се, Ваше Величество.

— Да го преобразиш, така ли? Отново в човек?

— Да, Ваше Величество.

— Както преди?

— О, не, не както преди.

— Но с магия.

— Разбира се, че с магия!

— Изпробвал ли си я? Тази твоя магия?

— Ами…

— Върху нещо?

— Ами…

— Значи е все още само на теория?

— Напълно основателна теория, Ваше Величество. Сигурно ще се оправдае.

Бен се наведе напред, докато главите им почти се докоснаха.

— Ще се осъществи, така ли? Казал ли си вече на Абърнати?

Магьосникът поклати глава.

— Не, Ваше Величество. Надявах се вие да му кажете. Настъпи дълго мълчание. Тогава Бен промълви:

— Струва ми се, че никой от нас не бива все още да му казва. Нали така? Трябва да изпробваш нещата още малко.