Магьосникът Куестър Тюс
- Автор: Брукс Терри
- Серия: magic kingdom of landover #3
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Магьосникът Куестър Тюс». Краткое содержание книги:
Ала Куестър бе зърнал Майкъл Ард Ри.
— А-а, здравей, Майкъл! — викна той към прохода между редовете, където другият се бе свил зад пейките. Той лъчезарно се усмихна, после промълви с ъгълчето на устата си на Бен.
— Какво става тук?
Бен набързо му обясни. Каза му какво Майкъл е направил на Абърнати и се е опитал да направи на тях самите.
Куестър изпадна в ужас, което беше напълно понятно.
— Както изглежда, Майкъл ни най-малко не се е променил. Останал си е все същия отвратителен човек, какъвто си беше. Добре, че Отвъдната земя се отърва от него — той сви рамене. — Е, всичко това е много интересно, но се боя, че трябва веднага да тръгваме, Ваше Величество. Подозирам, че магията, която използвах, за да затворя тази стая от всички страни, няма да трае много дълго. Магията никога не е имала особен успех в този свят — една минута той си позволи да се понаслаждава на своето изкуство, което бе приложил на вратата на съдебната зала, после въздъхна. — Тази е много по-добра от обикновена гориста стена, каквато мога да предизвикам, не мислите ли? Гордея се с нея. Винаги съм бил добър в това да създавам растителност, както знаете.
— Запазена марка озеленител — призна Бен. Той не откъсваше очи от Майкъл Ард Ри. — Виж какво, Куестър, ако питаш мен, колкото по-скоро ни измъкнеш от тук, толкова по-добре. Но ще се наложи да вземем и Майкъл с нас. Зная — бързо добави той, когато видя ужасения израз, който му отправи магьосникът, — сигурно си мислиш, че съм полудял. Но какво ще стане с Елизабет, ако го оставим? С нея какво ще стане?
Куестър се намръщи. Явно не бе помислил за това.
— О, господи — възкликна той.
Елизабет, на десетина стъпки по-нагоре по пътеката между редовете, очевидно си мислеше същото.
— Абърнати! — молеше се тя и го дърпаше за ръкава. Когато той сведе поглед, тя го гледаше с широко отворени очи. — Моля те, не ме оставяйте тук! Не искам да остана повече тук. Искам да дойда с вас.
Абърнати клатеше глава.
— Не, Елизабет…
— Да, Абърнати, моля те! Искам го! Искам да опозная магията, да летя на дракони и да си играя с теб и Уилоу и да видя двореца, където…
— Елизабет…
— … Бен е крал и вълшебния свят и всички онези странни същества, всичко, но не искам да оставам тук, където е Майкъл, дори и ако баща ми каже, че всичко ще се оправи, защото няма да се оправи, никога…
— Но аз не мога да те взема със себе си!
Те скръбно се спогледаха. И тогава Абърнати импулсивно се наведе и притисна момиченцето, което също го прегърна.
— О, Елизабет! — промълви той.
Зад прозорците, все още от далеко, засвириха сирени. Майлс се вкопчи в Бен.
— Веднага трябва да се измъквате от тук, Док, защото иначе няма да успеете да се измъкнете въобще — и той поклати глава. — Все ми се струва, че всичко това е някакъв налудничав сън. Зелени вълшебници и говорещи кучета, а сега пък и дракон! Струва ми се, че ще се събудя утре сутринта и ще се чудя какво съм пил снощи! — след туй се усмихна. — Все едно, няма значение — той хвърли поглед към дракона, който дъвчеше част от съдийската банка. — Не бих изпуснал нито минута от всичко това! Бен се усмихна.
— Благодаря ти, Майлс. Благодаря, че беше с мен. Зная, че не ти беше лесно — особено като ставаха толкова много чудновати неща едновременно. Но някой ден ще разбереш. Някой ден ще се върна и всичко ще ти разкажа.
Майлс сложи едрата си ръка на рамото му.
— Държа да си изпълниш това обещание, Док. А сега тръгвай. И не се тревожи за тук. Аз ще направя, каквото мога за момиченцето. Ще намеря начин да уредя цялата работа, обещавам ти.
Куестър наблюдаваше Елизабет и Абърнати, докато Майлс разговаряше с Бен, но при последните думи подскочи.
— Ще уреди цялата работа ли? — възкликна той. — Хрумна ми една идея! — той се извърна и забърза между редовете, където Майкъл Ард Ри и останалите все още стояха спотаени зад седалките. — Да видим — промърмори магьосникът сам на себе си. — Струва ми се, че си спомням как действаше това. Ах!
Той промълви няколко думи, придружени с определени жестикулации и посочи един след друг главния следовател Уилсън, заместник-следователя, двамината стражи на Майкъл, Мартин и най-сетне Лойд Уилъфби от Сак, Соул и Макуин. Всички веднага добиха блажен вид и паднаха на пода, потънали в дълбок сън.
— Чудесно! — потърка ръце Куестър. — Когато се събудят, ще са си отпочинали много приятно и всичко това ще им се струва смътен сън! — и той лъчезарно се усмихна на Майлс. — Това може да направи задачата ти по-лесна!
Бен погледна Майлс, който подозрително наблюдаваше отсъстващия поглед, изписал се на лицето на Уилъфби.