Призрак от миналото
- Автор: Зан Тимъти
- Серия: Star Wars #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Марина Бенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Призрак от миналото». Краткое содержание книги:
— Някои от онези, които сега са в „Съвместен покой“, наистина са убедени, че целият ботански народ трябва да отговаря за престъплението спрямо Каамас — тихо каза Тре. — Ако не с друго, поне с дял в репарациите за оцелелите каамасци. Други отхвърлят такава позиция, но пък настояват, че, не предоставяйки сведения за престъплението, ботанското правителство не може да твърди, че не носи вина. Предстои да пристигнат и чуждоземци. Те ще палят светлините си до сейджанците. Мненията им ще бъдат също толкова разнообразни.
— Като навред из галактиката — каза Люк.
— Точно така — съгласи се реларинецът. — Но тези различия, майстор Скайуокър, не са резултат от враждебни заговори или инсценировки на политически съперници. Те са реални и откровени различия в мненията на расите, влизащи в състава на Новата република. Обявяването им за маловажни или несмислени е обида за честта и почтеността на тези раси и за културите им.
— Прав сте — отвърна джедаят. — Сигурен съм, че и Сенатът го знае. Въпросът е как да съгласуваме тези различия. Не само за Каамас, но и във връзка с хиляди други въпроси.
— Не зная как може да стане — отвърна Тре. — Само знам, че трябва да стане, и то бързо. Видях изблици на ярост заради бездействието на Сената. Има и други, още по-обезпокоителни неща. Твърди се, че Новата република е вдигнала ръце и е оставила отделните светове сами да се разправят със съседите и противниците си. Някои дирят възмездие по стари сметки, други търсят нови съюзи за отбрана.
— Не помня вече — въздъхна Люк — колко обвинения съм чул през последните години срещу правителството на Новата република за тромавост при решаването на някоя криза. Сега от него хем искат да даде повече пълномощия на местните власти, хем го обвиняват, че не се намесва достатъчно в местните конфликти и проблеми.
— Това изненадва ли ви? — попита наблюдателят. — Най-баналното в политическия живот е недоволството от всяко взето решение.
— Прав сте — съгласи се Скайуокър и погледна трепкащите светлини.
— Мнозина от участниците ще отидат по-късно в кафене „Мисленето е свобода“ — каза реларинецът. — Намира се от другата страна, в западния край на парка. Ако решите да отидете там, ще се радват да споделят мненията си с вас.
— Сигурен съм — отвърна джедаят, прикривайки гримасата си. — Благодаря ви, че отделихте за мен толкова време.
— Мой дълг е да информирам отговорните личности в Новата република — дрезгаво каза Тре. — Приемам тази задача извънредно сериозно — той събра върховете на пръстите си и сведе глава. — Благодаря ви на свой ред за вашето внимание, майстор Скайуокър, и ви препоръчвам да посетите тази вечер кафене „Мисленето е свобода“ — информаторът отново сведе глава, обърна се и тръгна.
Арту тихо изсвири зад Люк. Джедаят се обърна и видя дроида, повдигнат на механичните си пръсти, да наднича през парапета към светлинките в дъното на каньона.
— Поразяващо! — каза Скайуокър. — Затова е толкова трудно да се реши. Това наистина са различни мнения.
Арту отново изчурулика. Куполът му се завъртя изразително към свода вляво, по който можеха да стигнат до споменатото от Тре кафене.
— Добре, да отидем — неохотно се съгласи Люк. — Макар че се съмнявам да научим нещо ново. Само ще присъстваме на големи разногласия. Ако искаш истинска информация, попитай някой като Талон Карде — добави той в крачка, докато Арту се носеше до него като добре възпитано куче. — Дали пък да не се опитаме да се свържем с него.
Дроидът изпиука неблагозвучно.
— Надявам се, че това изразява настоящото отношение към него на Корускант — предупредително каза Люк, — а не е мнението ти за самия Карде. Той направи много за Новата република.
Арту издаде неопределен звук, след това доста убедително наподоби звънтенето на монети.
— Да, разбира се, платено му беше за помощта — призна Скайуокър. — Не ти си припомни, че и Хан в началото се присъедини към бунта за пари, преди изцяло да се промени.
Двамата стигнаха до свода и поеха по закрития преход. Подобно на цялата променада сводовете бяха поразяващи съоръжения, извисени елегантно над половинкилометровото дефиле без подпори или носещи въжета. Дясната половина на платното бе с нехлъзгаща се настилка, предназначена за пешеходци или за наслаждаващите се на гледката. В лявата половина две плъзгащи се една срещу друга ленти извозваха бързащите. Можеше да бъде само една много приятна разходка — с известно огорчение си помисли Люк. Напоследък не му оставаше време за такива прости удоволствия.