Призрак от миналото
- Автор: Зан Тимъти
- Серия: Star Wars #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Марина Бенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Призрак от миналото». Краткое содержание книги:
Нещо подобно имаше в Старата република, като тогава ролята на наблюдатели изпълняваха рицари джедай. Може би някой ден обучените в академията на Люк щяха да бъдат достатъчно на брой и достатъчно уважавани в обществото, за да поемат отново изпълнението на това задължение.
— Какво мога да направя за вас? — попита джедаят.
— Моля да ме извините за нахалството да ви следвам — продължи Тре. — Но трябваше да се уверя в самоличността ви, преди да ви заговоря.
— Ясно — съгласи се Скайуокър. — С какво мога да ви помогна?
Реларинецът се изправи до джедая и махна през парапета с огромната си ръка.
— Иска ми се да видите какво ще стане в каньона тази вечер, и да разберете.
Люк се взря надолу. Не се виждаше друго освен обичайните светлини на модерния град.
— Къде по-точно? — попита той.
— Там — посочи Тре звездообразното очертание точно срещу тях. Обрамчено от уличното осветление, то бе съвършено тъмно, с изключение на няколко светлинки в средата.
— Това парк ли е? — попита Люк и си припомни картата на каньона, която бе разгледал на път за космодрума. — Май се казва „Съвместен покой“?
— Точно така — отвърна Тре. — Виждате ли светлините?
— Да… — отговори Скайуокър и се намръщи.
Броят им нарастваше пред очите му. Добавяха се нови и нови.
— Това се светлини на мира — обясни реларинецът. — Тази вечер хората на Сейджанси се събират в подкрепа на справедливостта.
— Дааа — замислен отвърна джедаят. Ясно виждаше накъде отива работата. — Справедливост.
— Може би все още не разбирате — с лек укор каза Мошене Тре. — Според Висшия съвет и Сената всички такива демонстрации са или бунтове на недисциплинирани и невежи хора, или заговори на Империята. Но невинаги е така.
— Не съм сигурен, че Сенатът вижда нещата толкова опростенчески — възрази Скайуокър. Все пак трябваше да признае, че Тре има право. — Каква е третата категория според вас, в която попада тази демонстрация?
— Както ви казах: в подкрепа на справедливостта — отговори реларинецът. — Светлините, които виждате, са възпоменание за народа на Каамас. Скоро… Виждате ли?
Люк кимна. До купчината бели светлинки се появиха няколко сини. Към тях се добавиха още, чертаейки кръг от синя светлина около белия център.
— Виждам.
— Това е почит за жертвите на Врашкото клане — продължи Тре. — Земята, която извършителите придобиха чрез този акт, им донесе голямо богатство. И нито пасикските власти, нито правителството на Новата република се разпоредиха част от това състояние да бъде дадена на оцелелите семейства, както повеляват традициите и старите закони на този свят.
— Един от учениците ми беше враш — спомни си майсторът джедай. — Момчето първо трябваше да се освободи от огромния си гняв, за да можеше да започне обучението му.
— Съвършено разбираем гняв — отвърна реларинецът.
— Но събралите се там не са гневни, поне не както хората го разбират. Те никого не заплашват. Просто няма да забравят жертвите на несправедливостта, нито ще оставят онези, които са на власт, да забравят.
— Да — съгласи се Люк. — Някои неща не бива да бъдат забравяни.
Няколко минути никой от двамата не проговори. Окръжността от сини светлини се разшири, после около нея започна да се събира жълта светлина, около жълтата — червена, след нея — бледозелена, лилава и най-отвън — отново бяла.
— Вече са всички — поясни Тре накрая. — Тази вечер излязоха едни за възпоменание, утре ще са други, после трети и така нататък. Но и всеки, който поглежда към светлините, си спомня. И така, всички сейджанци са единни в призива към властите несправедливостите да бъдат поправени.
— Само че нито една не може да бъде поправена — поклати глава Люк. — Нито Каамас, нито която и да е друга.
— Сейджанците са наясно с това — отвърна реларинецът. — Те знаят, че загиналите няма да възкръснат, че унищожените светове не могат да бъдат възстановени. Те само настояват за справедливостта, която смъртните са в състояние да въздадат.
— И каква справедливост искат за Каамас? — попита джедаят. — Наказване на цялата ботанска раса заради престъплението на една шепа?
— Мнозина ще кажат, че не това е истинската справедливост — съгласи се Тре. — Но други няма да са съгласни и техните гласове също трябва да бъдат чути. Вижте — махна той към кръговете светлина. — Те настояват, че справедливостта не може да бъде само за отделни народи, справедливостта трябва да е за всички.
Люк се намръщи. Ясно очертаните кръгове се разляха и краищата на едноцветните ивици започнаха да се смесват. Отначало помисли, че демонстрацията приключва и участниците се разотиват. Но външният контур не се разшири. Цветовете продължиха да преливат един в друг, багрите се размесиха хомогенно… Люк разбра. Участниците не напускаха демонстрацията, а се присъединяваха към възпоменанията на другите. Беше безмълвна, но вълнуваща проява на единство.