Призрак от миналото

— Значи имената, които издирвате — измърмори под нос Хестив, — може да са на хора в много по-интересни взаимоотношения с Империята, отколкото предполагате.

— Може би — съгласи се адмиралът. Още една неприятна мисъл мина през главата му. — Но няма друга възможност. Ако искам да науча подробности за атаката, унищожила Каамас, къде ще ги потърся?

Генералът сви рамене.

— В редовните досиета трябва да са записани всички доклади, явни и тайни.

— А ако Палпатин е бил замесен, както твърдят слуховете?

— Такова сведение би трябвало да е в специалния раздел — въздъхна Хестив. — Това ли според вас е търсил Тирс?

— И още списъка с деловите партньори на Дизра — каза Пелаеон. — След като така и така ще влиза, защо да не свърши и двете работи?

— Наистина — съгласи се Хестив, барабанейки замислено по бюрото си. — Въпросът е за какво са му на Дизра докладите за Каамас?

— За каквото и да е, едва ли е без връзка с личното му обогатяване — кисело каза върховният командващ. — Само поради тази причина искам да знам какво е. Мисля, генерале, че двамата трябва, без да вдигаме шум, да издирим някого, който да отвори тази файлове от наше име.

— Незабавно ще започна да търся — обеща Хестив. — Къде да ви се обадя, когато го намеря?

— Известно време няма да можете да се свържете с мен — изправи се Пелаеон. — Аз ще ви се обадя, като се върна. Благодаря ви за съдействието.

— Изпълнявам дълга си, сър — отвърна генералът. — Успех… във всичко.

Най-сетне — каза си адмиралът, докато крачеше по коридора към дока, където бе прибрана совалката на върховния командващ. Яга Минор беше последната спирка от обиколката му на слабите брънки от отбранителната верига на Империята. Получи подкрепата на всички висши офицери, с които разговаря. Дойде моментът за самотното му пътуване към Песитин.

Той се намръщи. Три седмици… Три седмици откак полковник Вермел замина за Моришим, за да се свърже с генерал Бел Иблис. Три седмици без вест от полковника и корелианската му корвета. Все по-ясно ставаше, че са го отвлекли по пътя пирати, престарали се части на Новата република или несъгласни с предложението на адмирала офицери от Империята.

Вермел беше добър офицер и приятел и Пелаеон щеше много да скърби за загубата му, а и като върховен командващ щеше да усеща липсата му. Но за момента най-важният въпрос беше дали е успял да предаде съобщението, преди да изчезне.

Пелаеон нямаше как да установи това. Можеше само да отиде на Песитин и да почака Бел Иблис. Ако не дойдеше… е, ще му мисли, когато му дойде времето.