Призрак от миналото
- Автор: Зан Тимъти
- Серия: Star Wars #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Марина Бенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Призрак от миналото». Краткое содержание книги:
— попита той. — Бихте изпразнили корабостроителниците си, ако се наложи? Бихте пренасочили личния състав и средствата от базата Убикторат? Бихте оставили тази система напълно незащитена?
— Ако се наложи, да — отговори Хестив. — Това е военна база, сър. Средствата й са предназначени за такава цел.
— Съгласен съм — кимна Пелаеон. — А когато разберат, че сме ги подтиквали?
— Няма причина да разбират — възпротиви се генералът.
— Не е нужно да използваме звездни разрушители, имперски изтребители или нещо друго, което да ги насочи недвусмислено към нас.
— Да — поклати глава Пелаеон. — Можем известно време да останем в сянка. Можем да останем дори дълго време, но накрая ще разберат. И отново ще се сплотят — за толкова време, колкото да ни унищожат.
Хестив погледна през илюминатора към синьо-зеленото кълбо в далечината.
— Поне ще воюваме — изрече той с очевидно затруднение. — В предложението ви… няма достойнство, сър.
— В напразното жертване на хора също — възрази Пелаеон.
Генералът се усмихна кисело.
— Знам. Но на загиналите поне ще е спестен срамът от капитулацията.
— Във флотата има хора, които ще нарекат това „поведение на достоен воин“ — отвърна върховният командващ.
— Аз го наричам глупост. Ако всички загинем, мирогледът и идеалите на Новия ред ще загинат с нас. Но ако се предадем, ще останат живи. И когато Новата република се самоунищожи, ние ще сме в състояние да се вдигнем отново. Може би най-сетне тогава галактиката ще е готова да ни приеме.
— Може би — намръщи се Хестив.
— Не е позор да се оттеглиш от непечеливша позиция, генерале — тихо продължи Пелаеон. — Неведнъж съм виждал върховният адмирал Траун да постъпва, без да се срамува, по този начин, вместо да губи воини и кораби. И именно това предлагам да направим сега.
Генералът неспокойно въртеше чашата си.
— Навярно вече сте говорили с мофите.
— Да — каза адмиралът. — Накрая се съгласиха.
— Неохотно, предполагам.
— Никой не изпитва особен ентусиазъм — отвърна Пелаеон. — Това е нещо, което просто трябва да се направи.
— Може би сте прав — въздъхна Хестив. — Колкото и да не ми се иска — той изпразни чашата си на един дъх. — Имате подкрепата ми, сър. Предполагам, това е истинската причина за идването ви на Яга Минор. Мога ли да направя нещо друго за вас?
— Да — отговори върховният командващ, извади един информационен чип и го подаде през бюрото. — Първо искам да пуснете този списък с имена през компютърната система на Убикторат.
— Разбира се — каза генералът, пъхна чипа в отвора и включи терминала си. — Търсите ли нещо определено?
— Неизкривена информация — отвърна адмиралът. — Подозирам определени личности в незаконни финансови връзки с моф Дизра, но не можахме да проследим връзките.
— Дизра не ви ли позволи да проверите в архивите на Бастион? — попита Хестив с кисела усмивка.
— Несъмнено щеше да позволи — отговори Пелаеон. — Просто нямам доверие в онова, което бихме намерили в тях.
— Е, на нашите можете да имате — увери го генералът и започна да пише по клавиатурата си. — Никой не може да влезе в досиетата без съответните двойно потвърдени пълномощия. Онзи майор от „Заличител“, Тирс, се увери за своя сметка, когато се опита…
— Майор Тирс? — прекъсна го адмиралът. — Майор Гродин Тирс?
— Да — намръщи се генералът. — Беше тук от името на капитан Тразен. Само че не можахме да установим връзка със „Заличител“, за да получим потвърждение на пълномощията му, и не го пуснахме в системата. Защо? Нещо не е наред ли?
— Хм — изръмжа Пелаеон. — Майор Тирс не е от екипажа на „Заличител“. Той е адютант на моф Дизра.
Изражението на Хестив се вкамени.
— Така ли?
Върховният командващ имперската флота махна към терминала.
— Има ли начин да се разбере до кои данни е достигнал?
— Нали ви казах, че не го пуснахме.
— О, той е влязъл в системата — мрачно отвърна Пелаеон. — През терминал, останал без наблюдение. Или си е донесъл свой компютър и се е свързал през някой от възлите. Абсолютно съм сигурен, че не си е тръгнал от тук без онова, за което е дошъл.
Хестив бързо пишеше по клавиатурата си.
— Имате право. Ще наредя проверка. И ще ги накарам още веднъж да проверят самоличността му.
Проверката отне малко по-малко от час. Намериха онова, което Пелаеон знаеше, че ще открият. Нищо.
— Няма логика — измърмори генералът и изгледа свирепо екрана си. — Знаем, че е бил тук, и то не воден от любов към спорта. Но няма никаква следа от влизане. Какво всъщност е правил?
— Всички досиета ли проверихте? — попита върховният командващ, завъртя екрана към себе си и прегледа списъка.