Призрак от миналото
- Автор: Зан Тимъти
- Серия: Star Wars #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Марина Бенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Призрак от миналото». Краткое содержание книги:
Някой изруга люто. Насочените към Скайуокър бластери трепнаха, убийците обърнаха глава към детето и баба му… И вторият мъж се смъкна на земята, а третият започна да се свлича. Съвършено необяснимо ножът му се мъдреше в едната ръка на детето. Миг след това вече го нямаше там, само дръжката му стърчеше от гърдите на един от убийците с бластер. В този момент качулката се смъкна за малко назад и се показа главата на детето. Не беше дете. Беше ногри.
Лицето му бе последното нещо, което видяха повечето от главорезите. Докато Люк вадеше лазерния си меч, ногрито се бе превърнало във вихрушка. Снижаваше се, въртеше се, сечеше с ножовете, святкащи сега и в двете му ръце, и избягваше бластерните изстрели с лекота. Граната изтропа на тротоара и се търкулна в краката на старицата. Скайуокър се присегна със Силата, изнесе смъртоносния експлозив над парапета и го захвърли силно нагоре. Когато високо над главите им се чу експлозия, битката бе приключила.
— Майстор Скайуокър! — изрази с пресипнал глас и кимване почитанията си ногрито, прибирайки ножовете в скрити под дрехите кании. — Присъствието ви е чест за мен. Признателен съм ви за помощта.
— Аз още повече — изумен поклати глава Люк. Бе гледал тренировки на ногрите и смяташе, че има представа за бойните им умения. Оказа се, че изобщо не е така. — И без мен щяхте да се справите чудесно.
— Моля за извинение, но това не е истина — възрази ногрито, прекрачи телата и пристъпи към джедая. — Вие точно навреме отвлякохте вниманието им за четирите секунди, без които нямаше да се справя.
— Да не говорим за гранатата, която изхвърлихте — обади се старицата, която бе клекнала и ловко претърсваше джобовете на убитите. — Без светкавичната ви реакция нямаше да сме живи. Благодаря ви.
— Моля — каза Люк, гледайки я с нарастваща подозрителност. Бабичката бе приключила с претърсването на едно тяло и се премести на друго. Беззащитните жертви, на които се бе втурнал да помага, се оказваха воин ногри и жена с похватите на професионална джебчийка. — Мога ли да попитам кои сте?
— Не се страхувайте — отвърна жената и прекъсвайки за миг заниманието си, му отправи лъчезарна усмивка. — Заниманието ми е съвършено почтено и пристойно. Казвам се Моранда Савич. Плакмирак е мой телохранител. Работим за един стар ваш познат, Талон Карде.
— Така ли! — възкликна Скайуокър. — Чудна работа, тъкмо мислех да потърся връзка с него.
— Е, попаднахте на нужното място — каза Моранда и се изправи. — Той тъкмо пристигна на Сейджанси.
— Шегувате се — навъси се джедаят. — Какво прави тук?
— Кой може да каже какво прави Карде тук или там? — философски отговори Моранда. — Попитайте него!
Люк погледна към светлините на града. Отново бе попаднал на нужното място в нужното време. Силата наистина бе с него.
— Благодаря — кимна той на Моранда. — Май наистина ще го направя.
— Шефе!
Карде вдигна очи от бюрото си и видя Данкин да провира глава през открехнатата врата на кабинета му.
— Какво има?
— Савич и ногрито се върнаха — каза Данкин. — Тя носи информационната пластина, която ти искаше.
— Добре — промърмори контрабандисткият шеф. Върху лицето на Данкин цъфтеше същата лукава усмивка, както когато екипажът на вахта готвеше номер на нищо неподозиращата Хшиши. — Какво има още?
— Водят ти и изненада — ухили се до уши дежурният.
— Сериозно! — сдържано възкликна търговецът на информация и добави хладно: — Нали знаеш колко обичам изненадите.
— От тази ще останеш доволен, шефе — увери го Данкин и се дръпна от вратата.
В кабинета влязоха Плакмирак и Моранда Савич, която стискаше в ръка цилиндърчето на информационната пластина в ръка. После в рамката на вратата се появи…
— Гледай ти! — извика контрабандистът и скочи на крака. — Много приятна изненада наистина! Здравей, Скайуокър.
— Здрасти, Карде — кимна Люк. — Не очаквах да те видя тук.
— И аз теб — отвърна контрабандистът. — Сам ли си?
— С Арту сме — отвърна джедаят и кимна през рамо. — Той видя един ремонтен дроид G2-9T в товарния ти отсек и спря да си поговорят.
— Дано да има какво да си каже с него — каза Карде, взе цилиндъра от Моранда и погледна отличителните му знаци. — Това е последният G2, който купувам през живота си. Някакви проблеми, Моранда?
— Нападнаха ни на връщане — отвърна тя. — Дванайсет бяха, професионалисти. Не разбрах за кого работят.
— Най-вероятно за някого от хътяните — предположи Карде, въртейки цилиндъра в ръка. — Не са изпаднали във възторг от загубата на това.
— Сигурно е така — съгласи се Моранда. — Които и да бяха, Плакмирак се погрижи за тях.