Призрак от миналото
- Автор: Зан Тимъти
- Серия: Star Wars #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Марина Бенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Призрак от миналото». Краткое содержание книги:
Но по-завладяваща бе гледката надолу. Отвъд високия до гърдите, изкусно изваян метален парапет се откриваше завладяваща панорама към града, разположен по дъното и стените на разлома. На равни интервали парапетът се разтваряше към сводове, изящно прекрачили каньона към не толкова красивите, но по-практични тротоари по другия бряг. Извитите сводове образуваха увиснали в небесата деветфасетни диаманти. Три от сводовете свързваха отделни части на променадата, две се прехвърляха към тротоарите на по-високо и на по-ниско равнище, един водеше от една точка на тротоарите до друга.
Техническото постижение бе смайващо, още повече че цялата тристагодишна конструкция се държеше без подпорни колони. Докато крачеше по променадата и се любуваше в припадащия мрак на рояците светлинки по дъното и стените на каньона, Люк се питаше би ли се намерил днес строител с такива умения и размах. Търкалящият се до него Арту изпиука.
— Не се тревожи, Арту. Няма да падна — разкърши джедаят рамене под плаща си, — а и в пътеводителя пише, че прехващащи лъчи улавят всеки паднал.
Арту изчурулика не особено убедено. После завъртя купола си, за да погледне крадешком назад, и избипка въпросително.
— Знам — отвърна Люк. — Продължава да ни следи.
Всъщност едрият висок чуждоземец, който със завидна ловкост се мушеше сред пешеходците, тръгна по следите им веднага след като пристигнаха на променадата. Люк нямаше представа, кога двамата с Арту са били забелязани и разпознати. Може би още в турбоасансьора на излизане от космодрума, може би едва тук, на променадата. А и изобщо не беше сигурно, че са ги разпознали — нищо чудно преследвачът им да беше местен крадец, надяващ се да освободи един безпомощен чужденец от астромеханичния му дроид. Ако беше така, предстоеше му изненада. Арту отново избипка.
— Прояви малко търпение — успокои го Люк и се огледа. Пред тях бе площадката на един магазин с водопад и две беседки, които в момента бяха свободни. Не се виждаше никой. Чудесно място за доверителен разговор… или за засада. — Да поспрем за малко — предложи той на Арту и се запъти към изящния парапет на променадата.
Водопадът тихо ромонеше зад гърба им. Люк опря лакти на перилото и се присегна със Силата. В съзнанието на преследвача се долавяше промяна, явно бе взел решение.
— Идва — пошепна Люк на Арту. — Според мен е сам, но може и да има проблеми. Стой настрани.
Дроидът изпиука нервно и се отдръпна. Люк се загледа надолу и усети лека тръпка по гърба, когато дочу приближаващите се стъпки. Доколкото си спомняше, мястото почти изцяло съвпадаше с мястото от видението му…
Стъпките спряха.
— Извинете — каза нечий тих глас. — Вие ли сте майсторът джедай Люк Скайуокър?
Люк се обърна. Преследвачът им принадлежеше към непозната раса: висок и едър, покрит с тъмни раковинообразни плочки, които се показваха на гърдите под обшития му с кожа плащ. Главата му бе едра, със зорки черни очи и малки шипове на мястото, на което се намираше устата при хората.
— Да, аз съм Скайуокър — отвърна той. — А вие кой сте?
— Аз съм Мошене Тре — отвърна чуждоземецът. — Уняла от племето каста на народа реларин от Реланс Минор — той вдигна ръка, едра като на ууки, към яката на пелерината си и обърна ръба й. Забодена от вътрешната й страна, блесна златна филигранна игла с причудлива изработка. — Освен това съм наблюдател на Новата република. За мен е чест да се запозная с вас, господине.
— За мен също — отвърна Люк и кимна.
И последните остатъци на безпокойство изчезнаха от съзнанието му. Наблюдателите бяха един вид официални представители на Новата република. Длъжността беше експериментална, създадена с последната реорганизация на правителствената политика. Наблюдателите се движеха свободно из определените им сектори, а работата им бе да докладват пряко на Висшия съвет и Сената всичко, което видеха и чуеха, като обръщаха особено внимание на погрешни действия на местната власт.
В началото имаше някои страхове, че наблюдателите могат да се превърнат в тайна полиция, събираща както имперската всеобщата ненавист. Засега не се бе случило нищо такова. Властите, натоварени да организират институцията на наблюдателите, подбираха внимателно кандидати с непоколебима нравственост, точно определяйки пълномощията им. Местоназначенията на наблюдателите задължително бяха далеч от родните им краища и те оставаха настрани от местните или расовите съперничества.