Призрак от миналото
- Автор: Зан Тимъти
- Серия: Star Wars #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Марина Бенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Призрак от миналото». Краткое содержание книги:
— С помощта на майстор Скайуокър — дрезгаво добави ногрито. — Появи се точно навреме.
— Майсторите джедаи го умеят това — сухо отбеляза Карде и върна цилиндъра на Моранда. — Добре. Занеси го на Одонл. Можеш да си починеш, докясо го провери и ти плати. Искаш ли друга поръчка?
— Само ако е нещо по-приятно от куриерството — отговори тя. — Като изключим нападението, си беше скука — Моранда посочи Люк и Плакмирак. — Ас тия двамата и то не беше кой знае какво.
— Ще се постарая другия път да ти е интересно — обеща Карде. — Всъщност имам нещо като за твоите дарби. Върни се тук, след като ти платят, и ще поприказваме.
— Добре — кимна Моранда.
Плакмирак също сведе отсечено глава и двамата напуснаха кабинета. Контрабандистът вдигна вежда към Люк.
— Благодаря ти за помощта. Сега аз ти дължа услуга.
— Е, чак пък толкоз! — отвърна джедаят. — Плакмирак преувеличава.
— Да, както си установил, тия двамата нямат много нужда от помощ — съгласи се Карде. — Много съм доволен от услугите им. Какво всъщност те води на Сейджанси?
— Всъщност Силата ме доведе — сви рамене Люк. — С медитация се опитах да надникна в бъдещето и се видях тук. И ето ме.
— О! — възкликна Карде. — Не би ми било много уютно с такава непредсказуема техника.
— Аз самият още не съм изцяло свикнал с нея — каза Люк. — Но пък и без това исках да се свържа с теб, така че явно върши работа. Теб какво те е довело тук, ако смея да попитам?
— Не е тайна — отвърна търговецът на информация. — Поне от теб. Опитвам се да установя дали в протестите из Новата република се намесват външни агенти. На Сейджанси има отдавнашна традиция с мирни демонстрации, та си помислих, че логично насам биха се насочили евентуални провокатори.
— Логично — съгласи се Скайуокър. — Но и някак прекалено очевидно.
— Зависи какъв подход ще възприемат въпросните провокатори — каза Карде. — Според мен си струва да се провери. Каза, че искаш да говориш с мен? За какво?
— Интересувам се докъде стигна в издирването на клонингите.
— Доникъде — призна си контрабандистът. — Никой от информаторите ми не е чувал нищо. И да има такова нещо, онзи, който се занимава с него, действа крайно внимателно.
— А пиратите Каврилу? — попита Люк.
— Покриха се в миша дупка — поклати глава Карде. — Разбирам ги. Майстор деждай да те прогони от най-сигурното ти убежище, едва ли е от най-ободряващите преживявания.
— Когато върховният адмирал Траун те прогони от Миркр, ти не загуби ума и дума — напомни му Скайуокър.
Карде се усмихна накриво. Споменът не му беше никак приятен.
— Може би съм направен от по-корав материал. Или просто не ми е проличало, че съм загубил ума и дума.
Интеркомът на бюрото му иззвъня и той се пресегна да натисне копчето.
— Да?
Появи се лицето на Данкин, непривично застинало.
— Спешно съобщение от „Звезден лед“ — със свити устни изрече той. — Фаун казва, че са пленили Мара.
Карде усети как стомахът му се сви на топка. Облегна се назад в стола си и попита:
— Фаун още ли е на линия?
— Приблизително. Сигналът е особен… минава през доста прехвърляне… но се чува. Пети канал.
Хан натисна съответното копче. Със закъснение осъзна, че Люк е заобиколил бюрото му и стои зад гърба му.
— Фаун! Аз съм Карде.
— Да, сър — гласът на капитана на „Звезден лед“ трептеше от изкривяванията заради многобройните препредавания в хиперпространството. — Наблюдаваният космически кораб кацна на втората планета от системата Нираван. Джейд го последва с изтребителя. Получихме импулсно съобщение, че е в беда. Може да са я пленили, може и да е по-лошо.
Карде усети буца в гърлото си.
— Данкин, получихме ли запис на импулсното съобщение?
— Да.
— Пусни го.
Карде внимателно изслуша гласа на Мара, който съобщаваше данните за полета и приземяването, описваше сухо пещерата и крепостта, после стреснато възклицаваше. Последният звук бе сякаш от падане.
— Хшиши веднага да започне обработка на записа — нареди той. — Искам да извлечете всичко възможно от него.
— Работим!
— Ние пътьом понаправихме нещо — обади се Фаун. — След като Мара пада, със сигурност се чуват дишане и пулс, така че поне в този момент е била жива. Установихме, че в пещерата е имало петдесет или повече летящи същества. Поне толкова чифта пляскащи криле преброихме. Изхождайки от различната скорост на разпространение на звука във въздух и кост, предполагаме, че нещо я е ударило по главата отпред или отстрани.
— Нападение? — смръщи се Карде.
— Или злополука — допълни Фаун. — Знаем, че точно преди това се е движила и се е намирала вътре в пещерата. Може да се е ударила в стена или в нещо друго.