Призрак от миналото
- Автор: Зан Тимъти
- Серия: Star Wars #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Марина Бенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Призрак от миналото». Краткое содержание книги:
— Да анализираме ехото — предложи Данкин. — Ще можем да определим колко близо е била до стена, когато се е ударила.
— Направете го — Карде вдигна поглед към Скайуокър, застанал безмълвно до него. Люк гледаше тревожно нанякъде. — Знаеш ли нещо? За планетата или за този, с когото е говорила?
Джедаят бавно поклати глава. Погледът в очите му стана още по-тревожен.
— Не. Но когато видях себе си тук, видях и Мара. Намираше се… възможно е да е било пещера.
— Не исках да я оставям там — обади се Фаун. — Но и не искам всички да изчезнем, без никой да разбере. Особено с тези кораби и крепостта…
— Постъпила си правилно — увери я Карде. — Въпросът сега е как да я измъкнем — той погледна към Люк. — Или по-точно, кого да изпратим, за да я измъкне.
Люк тръсна глава и обърна очи към контрабандиста.
— Предлагаш аз да отида, така ли?
— Някой там те познава — забеляза Карди. — Поне Мара така смята. Ти може би си единственият, с когото той… или то… или те… ще пожелаят да говорят.
— Не мога да тръгна — отвърна джедаят. Думите излязоха от устата му някак механично.-Вниманието му бе другаде. — Имам задължения тук.
— Имаш задължения и към Мара — възрази Карде. — Всъщност имаш задължения към цялата Нова република. Ти си видял един от онези кораби и си наясно, че това е неизвестна култура. Ако крепостта, която е видяла Мара, е от същия материал като онази на Хиджарна, те могат да се барикадират вътре и да отблъснат всяка атака. Освен това…
— Добре — прекъсна го Скайуокър. — Тръгвам.
Карде премига, изненадан от внезапността на решението му. Беше си приготвил още доводи и се канеше да ги излага поне още няколко минути.
— Чудесно — каза той. — Кажи каква техника ти трябва. По-голям кораб, разбира се. Данкин, с какво разполагаме?
— Няма време! — отсече Скайуокър, преди Данкин да отвори уста за отговор. — Изтребителят ми е на шестнайсети док. Въведете навигационната информация в Арту, зареждаме с гориво и излитаме.
— Нямаш място за пътник в изтребителя — отново се обади Фаун. — Ако е ранена…
— Ще вземем нейния изтребител и ще оставим моя — прекъсна я Скайуокър. — Да не губим повече време!
— Няма да стигнеш далеч със „Защитник“ — възрази Карде и натисна няколко копчета на клавиатурата. — Искам да ти предложа компромис. Тръгваш от тук с изтребителя си, а аз ще изпратя „Сутрешна умора“ да вземе „Огънят на Джейд“ и да те пресрещне на Дурон. Дроидът му няма да е активиран, но Арту ще се справи.
— Не искам да се появявам на Нираван с толкова голям кораб — упорито поклати глава Люк.
— Тогава можеш да оставиш „Огънят“ някъде във външната система и да продължиш с изтребителя — предложи Фаун. — Докът спокойно ще го побере.
Скайуокър се поколеба за част от секундата.
— Съгласен съм — кимна накрая.
— Данкин! — извика Карде. — Свържи се с космодрума и поръчай да заредят изтребителя. Това е най-спешното засега. Заплашвай, подкупвай, ако трябва. След това сложи в товарния му отсек възможно най-пълния комплект за оцеляване. Доколкото си спомням, отсекът е два кубични метра и побира сто и десет килограма.
— Слушам! — отвърна Данкин. — Какъв конвой ще изпратим след него?
— Какъвто съберем — отговори Карде и изкара на екрана списък на корабите си. Флотата му бе внушителна, но, както винаги, пръсната из цялата Нова република. Събирането й би отнело много време…
— Не искам никакъв конвой — прекъсна го Люк. — Влизането с „Огънят на Джейд“ е достатъчно рисковано. Колкото повече кораби нахлуят в системата, толкова по-вероятно е някой от тях да бъде забелязан. По-добре да се опитам да вляза сам.
— Но не можеш да я измъкнеш сам — възрази Фаун.
— Мога — тихо възрази джедаят. — Щом се налага.
— Не можеш — настоя капитанът на „Звезден лед“. — Карде? Кажи му!
В продължение на една минута контрабандистът гледаше изпитателно Люк. Мислите му неволно се върнаха към първата им среща на борда на „Волният Карде“. Беше толкова отдавна… И тогава Скайуокър не беше от хората, за които Карде би казал, че действат прибързано, но в този миг го порази зрелостта, изписана от изминалите десет години върху лицето на Люк.
— Той решава, Фаун — отвърна той. — Щом казва, значи може.
— Благодаря ти — каза Люк.
— Струва ми се, че благодарностите трябва да са в обратна посока — тръсна глава Карде и се усмихна измъчено. — Добре, гориво, комплект за оцеляване и „Огънят на Джейд“ при Дурон. Нещо друго искаш ли да направим?
— Онова, което вече правите — каза Люк. — Продължете да изучавате тези бунтове. Ако разберете нещо, съобщете го на Лея.