Призрак от миналото
- Автор: Зан Тимъти
- Серия: Star Wars #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Марина Бенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Призрак от миналото». Краткое содержание книги:
— Важното е, че Карде винаги първо на нас носи важната информация — подкани той дроида да се качи на лентата, преди сам да го последва. — Признава ли го или не, той очевидно е на наша страна.
Арту издаде звук, който вероятно означаваше „щом казваш…“, и пак завъртя купола си напред. Лентата ускори хода си, с интерес забеляза Люк, докато се приближаваха към върха на свода. В същото време в началната точка продължаваше плавно да поема пътниците. Навярно е използван псевдофлуиден материал, възпроизвеждащ принципа на въздушните вълни, за да създава различни ускорения в различните си части — предположи Люк. Още едно чудо в списъка с инженерните постижения на сейджанците. Намираха се на върха на свода и Люк отвори уста да помоли Арту за анализ на състава на лентата, когато усети трепване в Силата. Беше слабо, едва доловимо и все пак достатъчно. Съвсем близо до джедая някой се канеше да извърши убийство.
Той слезе от лентата, губейки за миг равновесие. Арту изпищя от изненада, после още веднъж изпищя, когато Люк го хвана със Силата и свали и него от лентата.
— Тихо! — нареди Скайуокър, спускайки го на тротоара. После се огледа и се присегна със Силата.
Намерението за убийство бе все така близо, но нито един от малобройните минувачи, които се намираха в този момент на свода, не му приличаше на убиец. Люк вдигна очи.
На десетина метра нагоре две качулати фигури притискаха гръб о парапета на другия, успоредния свод. Едната беше по-малка, приличаше на дете. Зад тях Люк зърна зловещите фигури на убийците, които пристъпваха бавно към жертвите си. За миг блесна острие.
Нямаше време за губене. Скокът не беше от лесните, но нима нещо можеше да спре джедай, призовал за съюзник Силата? Не се знаеше само дали прехващащите лъчи над каньона нямаше да го уловят във въздуха, преди да е достигнал целта си, и да го свалят плавно долу. Имаше само един начин да разбере.
— Стой тук, Арту! — шепнешком нареди Люк.
Джедаят призова Силата и се метна върху парапета.
Остана няколко секунди, мерейки на око разстоянието до другия свод, вдиша дълбоко, присегна се отново със Силата и скочи.
Прехващащите лъчи явно не действаха толкова бързо, колкото се бе опасявал, и той се улови с протегнати ръце за парапета на другия свод. Увисна за миг, после се прехвърли леко над парапета и се приземи приклекнал върху неподвижната част на тротоара.
Един поглед му бе достатъчен, за да обхване картината. Вдясно двете набелязани жертви притискаха гръб към парапета. Качулката на по-високата фигура се бе смъкнала, откривайки сбръчканото лице на беловласа възрастна жена. Лицето на детето не се виждаше, но Люк достатъчно ясно долавяше ужаса му от паническия начин, по който се гушеше в жената.
Ужасът на детето бе напълно основателен. От долния свод Люк видя да пристъпват трима мъже. Сега установи, че тримата са част от по-голяма група. Още девет фигури образуваха на няколко крачки зад тримата полукръг около жертвите. Имаха лица на закоравели създания и изразяваха склонност към насилие и жестокост. И деветимата стояха с извадени бластери и обърнати към Люк лица. Пет от дулата сочеха към джедая.
— Достатъчно — извика Скайуокър и се изправи. — Свалете оръжията!
— Аз ще ти предложа друго — изръмжа единият от нападателите. Тонът му беше също толкова заплашителен, колкото и погледът. — Кръгом и да те няма, докато още можеш!
— Не ми харесва предложението ти — отвърна Люк, стараейки се гласът му да звучи убедително.
С тези прицелени в него пет бластера, станали междувременно шест, щяха да са истински добро постижение изваждането на лазерния меч и отбиването на залпа, който щеше да последва незабавно.
На две крачки вляво от Люк двете ленти се разминаваха с добра скорост…
— Стига сме си губили времето! — обади се един от главорезите. — Да приключим с него и да…
В този миг детето мръдна. Движението му бе толкова незабележимо, че Люк не можа веднага да разбере какво става. Както бе вкопчено в старицата, то се обърна със замах към най-близкия от въоръжените с ножове убийци. Ръката му мина през гърдите на мъжа, все едно бе недостигнала целта плесница. После сякаш самият мах го отхвърли като рикоширал камък към втория палач. По същия начин ръката мина и през неговите гърди, а детето вече летеше към третия нападател. С хъркащ звук първият се свлече на земята…