Призрак от миналото

Пелаеон се усмихна.

— Участвах в битката, по време на която той го изобрети.

Капитанът премига от изненада. След това той също се усмихна.

— С други думи, не би могъл да бъде изигран с такава тактика?

— Никакъв шанс — отвърна адмиралът. — Но явно с тези корелиански отличителни знаци някой много се е старал да ни накара да мислим, че е той.

Ардиф го погледна сериозно.

— От Империята ли е?

— Или от Новата република — каза Пелаеон. — Знаем, че от наша страна има фракции, които не желаят мир. Те си имат ешовете от другата страна.

— Сигурно — отвърна капитанът. — Тогава какво ще правим?

— Онзи, който е дал заповед за атаката, е целял аз да помисля, че Бел Иблис стои зад нея — каза върховният командващ. — Малкият размер на частта плюс бързият и безсрамен отбой ме навеждат на мисълта, че всъщност изобщо не се интересува дали ще нанесе поражения. Следователно целта му вероятно е била да ни пропъди от мястото, на което се предполага, че ще пристигне Бел Иблис.

— Значи оставаме?

— Оставаме — съгласи се Пелаеон. — Поне още малко.

— Да, сър — Ардиф сви устни. — Вие, разбира се, знаете, че неизвестният ни противник може да ке се откаже толкова лесно и да атакува отново.

Върховният командващ имперската флота се обърна към илюминатора и отново погледна горящите отломки.

— Нека опита.