Небесният огън
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Небесният огън». Краткое содержание книги:
Елайда, наскоро провъзгласена за Амирлин на Айез Седай, също мисли единствено за пленяването на Преродения Дракон. Тя знае, че Тъмния се измъква на свобода, че предстои Последната битка и че Преродения Дракон трябва да се изправи срещу него, иначе светът е обреченна огън и опостушение. Тя трябва да се погрижи героят да срещне предречената си смърт.
В древния Руйдийн, Преродения дракон чака бойните кланове на Айил да се стекат под неговото знаме.
Двамата мъже се спогледаха с нескрито удивление. Те със сигурност бяха готови да изслушат поредната гневна тирада на Нинив. Самата Елейн беше почти също толкова смаяна. Нинив обичаше да й се помага точно толкова, колкото да се оказва в глупаво положение — и двете неща я караха да настръхва, бодлива като шипка, въпреки че естествено тя винаги твърдеше, че била самото въплъщение на кротост и благоразумие.
— Премъдра. — Нинив взе щипка прах от една от кутиите, подуши я и я близна с върха на езика си. — Или както ги наричат тук.
— Тук няма име за такива — каза Том. — Малко жени поддържат древния ви занаят тук, в Амадиция. Твърде опасно е. За повечето от тях това е само странично занимание.
Нинив измъкна кожена торба от най-долното чекмедже на бюфета и започна да приготвя малки вързопчета от някои от кутиите.
— А при кого ходят, когато някой се разболее? При знахари шарлатани?
— Да — каза Елейн. Винаги й беше приятно да покаже пред Том, че и тя знае някои неща за света. — В Амадиция билките се изучават от мъжете.
Нинив се навъси презрително.
— Че какво може да ти разбира един мъж от лечителство? Все едно да накараш някой налбант да ти ушие рокля.
Изведнъж Елейн осъзна, че се старае да мисли за всичко друго, но не и за това, което им беше казала госпожа Макура. „И да не мислиш за един трън, той няма да боде ходилото ти по-малко.“ Една от любимите мъдрости на Лини.
— Нинив, какво според теб означава онова съобщение? Че всички сестри били добре дошли да се върнат в Кулата? Звучи ми като пълна безсмислица. — Не точно това искаше да каже, но беше съвсем близо до същността.
— Кулата си има свои правила — каза Том. — Това, което правят Айез Седай, го правят по свои собствени основания, които често не са тези, които ти казват. Стига изобщо да ти обяснят. — Двамата с Джюйлин знаеха, че те са само Посветени, разбира се. Това донякъде обясняваше защо никой от двамата не се престараваше много в това, което им наредяха.
Вътрешната борба ясно се изписа на лицето на Нинив. Тя никак не обичаше да я прекъсват или други да отговарят вместо нея. Доста дългичък беше списъкът от неща, които Нинив никак не обичаше. Но беше изминала само минутка, откакто бе благодарила на Том; никак не беше лесно да се скараш и унизиш един човек, който току-що те е спасил да не те накълцат като зелка.
— Твърде малко работи в Кулата изглеждат смислени в повечето случаи — каза тя кисело. Елейн подозираше, че язвителността й е адресирана не по-малко към Том, отколкото към Кулата.
— Ти вярваш ли на това, което каза тя? — Елейн вдиша дълбоко. — Че Амирлин е заповядала да бъда хваната и върната с всички средства?
Нинив я изгледа бързо, с лека нотка на съчувствие.
— Не знам, Елейн.
— Тя казва истината. — Джюйлин обърна един от столовете и го възседна. — Предостатъчно крадци и убийци съм разпитвал, за да мога да отлича истината, когато я чуя. Известно време тя беше твърде изплашена, за да може да лъже, а през останалото — твърде ядосана.
— Вие двамата… — Нинив пое дълбоко дъх, хвърли торбата на масата и скръсти ръце пред гърдите си, сякаш за да им попречи да й задърпат плитката. — Джюйлин вероятно е прав, Елейн.
— Но Амирлин знае какво правим. Нали тъкмо тя ни изпрати на тази задача.
Нинив изсумтя.
— От Сюан Санче мога да очаквам всичко. Много ми се ще да я видя натикана само за един час в някой ъгъл, без да може да прелива. Тогава ще я видим колко е корава.
— Но какво да правим при това положение? Аджите, изглежда, си имат очи и уши навсякъде. Както и самата Амирлин. По целия си път до Тар Валон можем да се натъкваме на жени, които ще се опитват да ни пускат разни неща в храната.
— Не и ако не приличаме на това, което очакват. — Нинив вдигна едно жълто бурканче от бюфета и го постави на масата до каната с чая. — Това тук е бял кокоши пипер. Помага против зъбобол, но също така ще ти направи косата черна като нощ. — Елейн неволно опипа пищните си червено-златисти къдрици — нейната коса, не на Нинив, можеше да се обзаложи за това! — но колкото и да не й харесваше, идеята беше добра. — Малко шиене в дюкяна, и вече няма да сме търговки, а две благородни дами, пътуващи със слугите си.