Небесният огън
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Небесният огън». Краткое содержание книги:
Елайда, наскоро провъзгласена за Амирлин на Айез Седай, също мисли единствено за пленяването на Преродения Дракон. Тя знае, че Тъмния се измъква на свобода, че предстои Последната битка и че Преродения Дракон трябва да се изправи срещу него, иначе светът е обреченна огън и опостушение. Тя трябва да се погрижи героят да срещне предречената си смърт.
В древния Руйдийн, Преродения дракон чака бойните кланове на Айил да се стекат под неговото знаме.
— Остави я ей там — разпореди се Нинив и кимна към Люси, която се бе присвила в ъгъла. — И помогни на Елейн. За корен от вилняк не бях чувала, но изглежда, че ходенето помага ефектът да отмине. Повечето неща могат да се преодолеят с ходене.
Джюйлин посочи с ножа си към ъгъла и госпожа Макура изприпка натам и седна до Люси, като продължаваше боязливо да облизва устни.
— Аз… нямаше да… направя това… каквото направих… но получих заповеди. Трябва да разберете това. Имах заповеди.
Джюйлин нежно подкрепи Елейн да се изправи и й помогна да направи няколко крачки. Тя съжали, че не беше Том. Ръката на Джюйлин около кръста й се струваше твърде приятелска.
— Заповеди от кого? — изджавка Нинив. — На кого в Кулата докладваш?
На шивачката, изглежда, й прилоша, но тя упорито стисна устни.
— Ако не проговориш — каза й свъсено Нинив, — ще те оставя на Джюйлин. Той е тайренски хващач на крадци и знае как да измъква признания също като Разпитвачите на Белите плащове. Нали, Джюйлин?
— Малко въже да я вържа — отвърна той, ухилен така зловещо, че Елейн едва се сдържа да не се отдръпне от него — и малко парцали, за да й запуша устата, докато не стане готова да проговори, и малко мазнина за готвене и сол… — От кикота му кръвта на Елейн се смрази. — Ще проговори, къде ще ходи.
Госпожа Макура се беше вкочанила и го зяпаше с ококорени очи. Люси го гледаше така, сякаш се беше превърнал в тролок, осем стъпки висок и с рога на всичко отгоре.
— Добре — каза Нинив след малко. — Всичко, което ти трябва, ще го намериш в кухнята, Джюйлин. — Елейн премести слисания си поглед от нея към ловеца на крадци и обратно. Тя със сигурност не можеше да смята да… Не и Нинив!
— Наренвин Барда — изпъшка неочаквано шивачката. Думите се занастъпваха една друга, изливайки се от устата й. — Изпращах донесенията си до Наренвин Барда в един хан в Тар Валон, казва се „Край реката“. Ави Шендар ми осигурява гълъби. Той не знае до кого изпращам съобщенията, нито от кого получавам, а и не го интересува. Жена му е много отпаднала, болна е и… — Тя млъкна, потръпна и погледна с ужас Джюйлин.
Елейн познаваше Наренвин или поне я беше виждала в Кулата. Слаба дребна женица, която човек можеше и да не забележи, толкова кротка беше. А и добра също така — един ден седмично тя пускаше деца да водят домашните си любимци в Кулата, за да бъдат Церени. Едва ли беше най-подходящата жена за Черната Аджа. От друга страна, едно от имената от Черната Аджа беше Марилин Гемалфин — жена, която обичаше котки и се грижеше за безпризорни животинчета.
— Наренвин Барда — повтори мрачно Нинив. — Искам още имена, вътре или извън Кулата.
— Не… не знам други — отвърна боязливо госпожа Макура.
— Ще видим. От кога си станала Мраколюбка? От колко време служиш на Черната Аджа?
От устата на Люси изригна възмутен рев.
— Ние не сме Мраколюбки! — Тя бързо погледна госпожа Макура и инстинктивно се дръпна от нея. — Аз поне не съм! Аз вървя в Светлината! Кълна се!
Реакцията на другата жена беше не по-малко силна. Ако очите й доскоро бяха ококорени, сега се оцъклиха.
— Черната… Искате да кажете, че наистина съществува? Но Кулата винаги е отричала… Ами то, аз попитах за това Наренвин, в деня, в който ме избра да бъда очи и уши на Жълтите, и после цял ден ревах, докато изпълзя от кревата си. Аз не съм… Мраколюбка! Никога! Аз служа на Жълтата Аджа! На Жълтата!
Все още увиснала на кръста на Джюйлин, Елейн погледна объркано Нинив. Всяка Мраколюбка щеше да го отрече, разбира се, но в гласовете на тези жени се долавяха нотки на искреност. Гневът от това обвинение почти надмогваше страха им. Ако се съдеше по колебанието на Нинив, тя беше доловила същото.
— Като служите на Жълтите — отрони тя замислено, — защо ни упоихте?
— Заради нея — отвърна шивачката и кимна към Елейн. — Изпратиха ми описанието й преди месец, чак до начина, по който си вири брадичката, сякаш те гледа отгоре. Наренвин каза, че е възможно да използва името Елейн и дори да твърди, че е от благороден дом. — Дума по дума, гневът й от това, че я бяха нарекли Мраколюбка, като че ли набъбваше. — Ти може да си Жълта сестра, но тя не е никаква Айез Седай, само една избягала Посветена. Наренвин ми нареди да докладвам, ако се появи, както и дали с нея има някоя друга. И да ги забавя, ако мога. Дори да я заловя. И всяка друга, която е с нея. Как очакваха да заловя една Посветена, не знам — не мисля, че дори Наренвин знае за чая от вилняк — но така ми наредиха! Казаха, че трябва да рискувам дори да се издам, ако се наложи — тук, където за такова нещо могат на часа да ме убият! Млада жено, ти да знаеш само какво те чака, когато те хване Амирлин! Както и всички вас!