Небесният огън
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Небесният огън». Краткое содержание книги:
Елайда, наскоро провъзгласена за Амирлин на Айез Седай, също мисли единствено за пленяването на Преродения Дракон. Тя знае, че Тъмния се измъква на свобода, че предстои Последната битка и че Преродения Дракон трябва да се изправи срещу него, иначе светът е обреченна огън и опостушение. Тя трябва да се погрижи героят да срещне предречената си смърт.
В древния Руйдийн, Преродения дракон чака бойните кланове на Айил да се стекат под неговото знаме.
Когато отново отвори очи, Люси беше излязла и песъчинките отново се изсипваха в часовника. Черните очи на Нинив се бяха оцъклили, било от страх или от ярост, Елейн не беше сигурна. Не, Нинив нямаше да се предаде. Това беше едно от нещата, заради които тя й се възхищаваше. Можеха да сложат главата на Нинив на дръвника и тя пак нямаше да се предаде. „Нашите глави вече са на дръвника!“
Тази мисъл я засрами. Беше толкова по-слаба от Нинив! От нея се очакваше един ден да стане кралицата на Андор, а ето че сега й се искаше да завие от ужас. Не го направи, дори наум — упорито се върна към усилията си да принуди крайниците си да помръднат, да докосне сайдар. Как можеше изобщо да стане кралица, след като беше толкова слаба? Отново се пресегна към Извора. И пак. И пак. Надбягвайки се с песъчинките. Пак.
Люси не се появяваше. Много бавно Елейн успя да стигне до момента, в който отново можеше да повдигне ръката си. А после и главата си! Въпреки че тя веднага се килна и падна. Успя да чуе мърморещата си Нинив и дори можа да разбере повечето думи.
Вратата отново се отвори с трясък. Елейн надигна глава, за да погледне към нея отчаяно… и зяпна. В рамката й стоеше Том Мерилин, като същински герой от собствените си приказки. Едната му ръка стискаше здраво за врата почти припадналата Люси, а другата бе хванала нож, готов да полети. Елейн се засмя зарадвано — смехът излезе от гърлото й почти като грак.
Той грубо избута момичето в ъгъла.
— Ти оставаш тук, че иначе ще наточа този нож в кожата ти! — На две стъпки той се озова до Елейн и я погали по косата. На сбръчканото му лице бе изписана тревога. — Какво си им дала, момиченце? Кажи ми, или…
— Не тя — промърмори Нинив. — Друга. Излезе. Помогни ми да се вдигна. Да походя.
Том извъртя китката си и скри ножа някъде в ръкава си, изправи Нинив на крака и започна да я разхожда из стаичката. Тя се беше отпуснала на ръката му и едва се тътреше.
— Радвам се да чуя, че не тази изплашена малка писана ви е набутала в капана — каза той. — Ако се беше оказало така… — Той поклати глава. Несъмнено щеше да си помисли за тях не по-малко жалки неща, ако Нинив му кажеше истината. Самата Елейн определено не смяташе да го прави. — Спипах я, докато тичаше като побъркана по стълбите. Така се беше уплашила, че дори не ме чу зад себе си. Никак не ми харесва, че друга се е измъкнала оттук, без Джюйлин да я забележи. Възможно ли е да доведе и други?
— Не мисля, Том — изломоти Елейн. — Не би могла… да се издаде… пред много хора каква е. — След още една минута навярно щеше да може да седне на леглото. Сега гледаше право в Люси; момичето потръпна и се опита, ако може, да се промуши през стената. — Белите плащове… ще я хванат… толкова бързо, колкото биха хванали нас.
— Джюйлин? — промълви Нинив, изгледа ядно веселчуна и главата й се олюля. Но заговори без особено усилие. — Казах и на двама ви да останете при фургона.
Том издуха раздразнено мустаците си.
— Каза ни само да приберем покупките, за което нямаше нужда от двама мъже. Джюйлин ви последва и след като никой не се върна, аз тръгнах да потърся него. — Той отново изсумтя. — Него ако питате, и дузина мъже да имаше тук, щеше да влезе сам да ви потърси. Завързваше Кръшкач отзад. Аз използвах момента да нахълтам вътре. Смятам, че конят ще ни потрябва, за да ви измъкна оттук.
Елейн установи, че вече може да седне, но едно усилие да стане щеше отново да я свали без сила на леглото. Сайдар си оставаше все така недосегаем; главата й все така беше като възглавница, натъпкана с гъши пух. Нинив започваше да стои все по-стабилно, дори да повдига стъпалата си, но все още висеше на ръката на Том.
След още няколко минути се появи Джюйлин. Подбутваше пред себе си госпожа Макура с ножа.
— Излезе през една вратичка на оградата отзад. Помисли ме за крадец. Стори ми се, че ще е най-добре да я вкарам вътре.
Лицето на шивачката така пребледня, като ги видя, че очите й потъмняха още повече, и на всичкото отгоре като че ли бяха готови да изскочат. Тя заоблизва устни и заоглажда роклята си неспирно, като мяташе бързи погледи към ножа на Джюйлин, все едно че се чудеше дали няма да е все пак най-добре да побегне. Най-много обаче зяпаше Елейн и Нинив. Изглеждаше така, сякаш всеки момент ще се разреве или ще припадне.