Небесният огън
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Небесният огън». Краткое содержание книги:
Елайда, наскоро провъзгласена за Амирлин на Айез Седай, също мисли единствено за пленяването на Преродения Дракон. Тя знае, че Тъмния се измъква на свобода, че предстои Последната битка и че Преродения Дракон трябва да се изправи срещу него, иначе светът е обреченна огън и опостушение. Тя трябва да се погрижи героят да срещне предречената си смърт.
В древния Руйдийн, Преродения дракон чака бойните кланове на Айил да се стекат под неговото знаме.
Ави както обикновено копаеше една леха в градината си, без да обръща внимание на заниманията на Ронде. И пак както обикновено, веднага след като тя си отиде, той си изми ръцете и влезе вътре. Под ивиците тя беше поставила по-голям лист пергамент, за да смекчи натиска на писеца. Той го вдигна срещу следобедните лъчи и успя да разчете какво е написала. Скоро и трето гълъбче излетя по пътя си, но в съвсем друга посока.
Глава 11
Впряг от девет коня
Логаин ги преведе през Шилийнската порта на Люгард. Широка сламена шапка засенчваше лицето на Сюан от късното следобедно слънце. Високите сиви стени на града бяха в лошо състояние — на две места каменният зид бе съборен и стената не беше по-висока от каменна ограда. Мин и Леане яздеха плътно до нея, и двете изморени от скоростта, която Логаин им налагаше от седмици, откакто напуснаха Корски извори. Той държеше да командва и не й беше нужно много, за да го убеди, че е водачът. Щом държеше той да казва кога да тръгнат заранта, кога и къде да спрат за нощувка, щом той държеше парите, дори да очакваше те да му сервират блюдата, както и да му готвят, на нея й беше все едно. Всъщност тя изпитваше жалост към него. Той си нямаше и представа какво беше замислила. „Голяма риба на куката, за да хванеш още по-голяма“ — помисли си тя мрачно.
На думи Люгард бе столицата на Муранди, седалището на крал Редран, но лордовете на Муранди изричаха клетвите си за вярност, след което отказваха да си плащат данъците и да изпълняват каквито и да било нареждания на Редран, а народът правеше същото. Муранди беше държава само на думи и народът едва се задържаше в единство — тронът преминаваше от един на друг за много кратки интервали — най-вече от страх да не би Андор или Иллиан да ги ударят, ако не са поне донякъде единни.
Каменни стени кръстосваха града, повечето още по-занемарени и от външните, защото Люгард се беше разраствал безразборно през вековете и неведнъж беше разцепван от съперничещите си благородници. Беше мръсен град, повечето му улици бяха без настилка и прашни. Мъже с високи шапки и жени с престилки над полите, показващи глезените им, се провираха между трополящи търговски фургони, а хлапетиите си играеха сред коловозите и изпражненията от впряговете. Главно търговията поддържаше живота на Люгард, търговия от Иллиан и Ебу Дар, от Геалдан на запад и Андор на север. Просторни голи терени из града даваха подслон на фургони, наблъскани колело до колело, много от които — с тежки товари под здраво овързаните чергила, други празни и чакащи да ги натоварят. По главните улици един подир друг се точеха ханове с коневръзи и конюшни и почти надвишаваха броя на къщите и дюкяните от сив камък, всички — покрити с каменни плочи в синьо, червено, пурпурно и зелено. Прахоляк и шумотевица изпълваха въздуха — дрънчене от ковачници, трополене на фургони, съпроводено от ругатните на коларите и от грубия смях, ехтящ от гостилниците. Слънцето къпеше Люгард в зной и човек изпитваше усещането, че тук никога повече няма да завали дъжд.
Логаин най-сетне свърна към един хан със зелен покрив. Казваше се „Впрягът от девет коня“. Сюан се смъкна благодарна от гърба на Бела и боязливо потупа рунтавата кобила по муцуната, страхувайки се от зъбите й. Според нейните представи седенето върху гърба на едно животно не беше никакво пътуване. Една лодка вървеше натам, накъдето я подкараш с веслото, докато животното можеше да тръгне накъдето само си реши. Освен това лодката никога не хапеше; Бела също не беше я ухапала досега, но можеше.
Щом Логаин започна да се пазари с коняря — длъгнест пъпчив старец в кожен елек и без риза, — Сюан пристъпи към Леане и тихо каза:
— Ако искаш да си упражниш хитринките, поупражнявай се в следващия час с Далин. — Леане я изгледа колебливо — беше му забъркала усмивчици и кокетни погледчета в някои селца след Корски извори, но Логаин й отвръщаше с равнодушен поглед — но накрая въздъхна и кимна. Вдиша дълбоко и се плъзна напред с полюшваща се походка, усмихвайки се мило. Сюан не разбираше как го постига — като че ли някои от костите й преставаха да са твърди.
Тя пристъпи към Мин и отново заговори тихо:
— Щом Далин приключи с коняря, кажи му, че тръгваш с мен. После остани настрана от него и Амена, докато не се върна. — Ако се съдеше по шума, изливащ се от гостилницата, вътре беше толкова претъпкано, че в навалицата можеше да се скрие цяла войска. И със сигурност достатъчно, за да се скрие една жена. Мин се смръщи и отвори уста, несъмнено за да попита защо, но Сюан я изпревари. — Просто го направи, Серенла. Или ще ти добавя към поднасянето на блюдото му и лъскането на ботушите му. — Опърничавото изражение си остана, но Мин кимна примирено.