Небесният огън
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Небесният огън». Краткое содержание книги:
Елайда, наскоро провъзгласена за Амирлин на Айез Седай, също мисли единствено за пленяването на Преродения Дракон. Тя знае, че Тъмния се измъква на свобода, че предстои Последната битка и че Преродения Дракон трябва да се изправи срещу него, иначе светът е обреченна огън и опостушение. Тя трябва да се погрижи героят да срещне предречената си смърт.
В древния Руйдийн, Преродения дракон чака бойните кланове на Айил да се стекат под неговото знаме.
— На фургон, пълен с боя? — каза Джюйлин.
Сърдитият й поглед казваше, че благодарността й е свършила дотук.
— В двора на конюшня от другата страна на моста има карета. Мисля, че собственикът й ще ни я отстъпи. Ако се върнете при фургона преди някой да го е обрал… не знам какво ви е прихванало вас двамата, ей така да го оставите без охрана за всеки случаен нехранимайко! — ако все още е там, можете да вземете една от кесиите и…
Няколкото минувачи се облещиха, когато каретата на Ной Торвалд спря пред шивачницата на Ронде Макура, теглена от четворен впряг, и още един оседлан кон отзад. Ной беше загубил всичко, след като търговията с Тарабон се беше сринала, и сега едва си изкарваше прехраната покрай Теран Вдовицата. Никой досега не беше виждал кочияша — висок сбръчкан тип с дълги бели мустаци и студен властен поглед, нито слугата с коравото лице, с тарабонска шапка, който пъргаво скочи да отвори вратата на каретата. Блещенето премина в мърморене, когато от дюкяна излязоха две жени, прегърнали пред гърдите си вързопи. Едната беше облечена в зелена копринена рокля, а другата — в проста синя вълна, но и двете бяха покрили главите си, така че се виждаше само част от косата им. Двете жени се метнаха в каретата почти бежешком.
Двама от Чедата закрачиха наперено към тях, за да разберат кои са, но докато слугата все още се катереше на капрата, кочияшът изплющя с дългия камшик и извика нещо в смисъл да отворят път на една благородна дама. Името й се изгуби в шумотевицата, двете Чеда се хвърлиха настрани и каретата се понесе в галоп по пътя за Амадор.
Зяпачите си продължиха по пътя, говорейки помежду си. Загадъчна дама, очевидно със слугинята си, която беше направила покупки от Ронде Макура и по някаква причина бягаше от Чедата. Напоследък нищо особено не се случваше в Мардецин и това щеше да осигури тема за разговор за дни напред. Чедата на Светлината се заизтупваха, побеснели от гняв, но най-накрая решиха, че ако докладват за инцидента, ще се поставят в глупаво положение. Освен това капитанът не обичаше благородници. Най-вероятно щеше да ги изпрати да догонят каретата в тази жега, и то за какво? За нищо и никаква си арогантна млада издънка от този или онзи Дом. И после, ако не можеха да й предявят никакви обвинения — нещо много трудно с благородниците, — виновен щеше да се окаже не капитанът, а те самите. Надявайки се, че мълвата за унижението им няма да се пръсне, те изобщо не се сетиха да разпитат Ронде Макура.
Малко по-късно Терин Лугаи вкара колата си в двора зад дюкяна. Провизиите за дългото пътуване вече бяха натоварени под кръглото чергило. Ронде Макура го беше излекувала от една треска, отнела живота на двайсет и трима души миналата зима, но това, което всъщност го караше да поеме дългия път до мястото, където живееха вещиците, бяха свадливата му жена и досадната тъща. Ронде му беше казала, че някой може да го посрещне, макар и да не уточни кой, но той се надяваше все пак да стигне сам до Тар Валон.
Почука на вратата на кухнята шест пъти, преди да влезе, но намери вътре хора едва след като се изкачи по стълбището на горния кат. В спалнята отзад. Ронде и Люси лежаха проснати на леглата, здраво заспали посред бял ден и с всичките си дрехи, макар и поомачкани. Нито една от двете не се вдигна, след като ги разтърси. Това той не го разбра, нито защо един от чаршафите лежеше раздран на завързани на възли ивици на пода, нито защо в стаята имаше две кани за чай и само една паница, и какво търсеше фунията до възглавницата на Ронде. Но той винаги беше знаел, че на света има много неща, които не разбира. Докато се връщаше при колата си, той си помисли за провизиите, купени с парите на Ронде, помисли си и за жена си и за майката на жена си, и когато поведе коня, вече беше изпълнен с намерението да види как изглеждат Алтара или пък Муранди.
Така или иначе, мина доста време преди омаломощената Ронде Макура да се дотътри до къщата на Ави Шендар и да пусне гълъб с тънка костена тръбичка, привързана на едното му краче. Птицата се понесе на североизток, към Тар Валон. След миг размисъл Ронде приготви още едно копие от тясна ивица тънък пергамент и го завърза на птица от друг кафез. Тя пък се понесе на запад, защото жената бе обещала да праща дубликати на всичките си послания. В тези трудни времена, за да оцелее, една жена трябваше много да се старае в задълженията си. А и това нямаше да донесе вреда — не и донесенията, които изпращаше на Наренвин. Тя се зачуди дали вкусът на вилняка изобщо някога ще се махне от устата й и си помисли, че едва ли би имала нещо против, ако донесението причини не много, само мъничко неприятности на онази, която се нарече Нинив.