Небесният огън
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Небесният огън». Краткое содержание книги:
Елайда, наскоро провъзгласена за Амирлин на Айез Седай, също мисли единствено за пленяването на Преродения Дракон. Тя знае, че Тъмния се измъква на свобода, че предстои Последната битка и че Преродения Дракон трябва да се изправи срещу него, иначе светът е обреченна огън и опостушение. Тя трябва да се погрижи героят да срещне предречената си смърт.
В древния Руйдийн, Преродения дракон чака бойните кланове на Айил да се стекат под неговото знаме.
Сюан пъхна юздите на Бела в ръцете й и бързо закрачи по улицата във вярната според нея посока. Надяваше се, че няма да й се наложи да търси из целия град, не и при тази жега и прахоляк.
Тежки фургони с впрягове от по шест, осем и дори десет животни запълваха улиците. Кочияшите плющяха с дълги камшици и подвикваха люти ругатни както към конете, така и към минувачите, които притичваха между фургоните. Мъже, облечени в груби дълги палта, от време на време подхвърляха насмешливи закачки към жените, минаващи край тях. Жените — с цветни престилки и с ярки забрадки — гледаха право напред, сякаш не ги чуваха. Тези, които не бяха с престилки, чиито коси висяха свободно на раменете и полите им стигаха едва на едно стъпало, ако не и повече от земята, нерядко им отвръщаха с още по-груби подмятания.
Сюан се стресна, когато разбра, че част от предложенията на мъжете се отнасят до нея. Те не я ядосваха — всъщност тя дори не можеше да ги отнесе към себе си, — а само я стряскаха. Все още не можеше да привикне с промените, които я бяха сполетели. Тези мъже навярно я намираха за привлекателна… Отражението й в мръсното прозорче на един шивашки дюкян я привлече за миг. Бледо момиче със сламена шапка. Беше млада — не просто млада на вид, доколкото сама можеше да определи, но наистина млада. Не много по-голяма от Мин. Същинско момиче, от гледна точка на годините, които бе изживяла в действителност.
„Предимство от това, че ме усмириха“ — каза си тя. Беше срещала жени, готови да заплатят всякаква цена, за да изгубят петнайсет или двайсет от годините си. Някои дори можеше да приемат цената, която тя беше платила, за съвсем прилична. Тя често се улавяше, че си съставя списък от подобни предимства, мъчейки се сама да се убеди, че наистина са такива. Първо на първо, освободена от Трите клетви, сега тя можеше да лъже, ако потрябва. А и собственият й баща сега нямаше да може да я разпознае. Всъщност тя не приличаше на себе си като млада — промените, които възрастта бе отпечатала по нея, все още си бяха налице, но омекотени и подмладени. С хладна обективност тя си помисли, че сега май е още по-симпатична, отколкото като момиче. Симпатична беше най-доброто, което изобщо някога бяха казвали за нея. Обаятелна беше по-честият комплимент. Сега не можеше да свърже това лице със себе си, със Сюан Санче. Само че отвътре си беше все същата; умът й все още пазеше всичкото си знание. Тук, в главата, тя продължаваше да си е тя.
Някои от хановете и кръчмите в Люгард носеха имена като „Чукът на налбантина“, „Танцуващата мечка“ или „Сребърната свиня“, често с ярки табели със съответните рисунки. Други бяха с имена, каквито изобщо не трябваше да се позволяват, най-благоприличното от които беше „Целувката на доманската фръцла“, с рисунка на жена с бронзова кожа — гола до кръста, представете си! — и издала напред устнички. Сюан се зачуди как ли щеше да го възприеме Леане, но както я беше подкарала напоследък, като нищо можеше да реши да го пробва.
Най-сетне на една странична улица тя намери хана, който търсеше — триетажен, от груб сив камък и покрит с яркочервени керемиди. Табелата над вратата показваше невероятно похотлива жена, само с коса и нищо друго по нея, нагласена така, че да разкрива всичко по-съществено, и яхнала кон на гол гръб. Името му беше такова, че тя го изби от главата си веднага щом го разчете.
Гостилницата беше замъглена от дима на лулите и беше претъпкана с грубовати мъже, които пиеха, смееха се и посягаха да ощипят сервиращите слугини, а те ги избягваха, доколкото можеха, с измъчени усмивки. Едва чути от врявата, в дъното на продълговатата зала цитра и флейта акомпанираха песента и танца на млада жена върху масата. Защо една жена трябваше да ходи без дрехи? Защо една жена трябваше да се мотае тук, сред гмежта от пияни непрокопсаници? В подобно място тя никога не беше попадала. Реши посещението й да е колкото се може по-кратко.
Ханджийката нямаше как да се сбърка — висока жена, напъхана в червена копринена рокля, която направо блестеше. Боядисани къдрици — природата не можеше да произведе подобен оттенък на червеното — обкръжаваха издадената й брадичка и твърдите й устни. Докато подвикваше нарежданията си на сервиращите момичета, тя се спираше до тази или онази маса да размени някоя дума, потупваше гостите си по гърбовете и се смееше гърлено с тях.
Сюан изправи гръб и се постара да не обръща внимание на преценяващите погледи, с които я удостояваха мъжете, докато пристъпваше към жената с пурпурната коса.