Небесният огън
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Небесният огън». Краткое содержание книги:
Елайда, наскоро провъзгласена за Амирлин на Айез Седай, също мисли единствено за пленяването на Преродения Дракон. Тя знае, че Тъмния се измъква на свобода, че предстои Последната битка и че Преродения Дракон трябва да се изправи срещу него, иначе светът е обреченна огън и опостушение. Тя трябва да се погрижи героят да срещне предречената си смърт.
В древния Руйдийн, Преродения дракон чака бойните кланове на Айил да се стекат под неговото знаме.
— Амирлин! — възкликна Елейн. — Тя пък какво общо има с всичко това?
— Заповедите бяха нейни. По заповед на Амирлинския трон, така се казваше. Съобщаваше се, че Амирлин лично се е разпоредила да използвам всякакви средства, само да не ви убивам. Хване ли ви Амирлин, ще съжалите, че още сте живи! — Рязкото й кимане беше изпълнено със свирепо задоволство.
— Не забравяй, че все още не сме в ръцете й — предупреди я сухо Нинив. — Напротив, ти си в нашите. — Погледът й обаче беше също толкова смаян, колкото този на Елейн. — Обяснено ли ти беше защо?
Напомнянето, че пленничката е тя, моментално изцеди краткия изблик на смелост от жената и тя безсилно се отпусна до Люси.
— Не. Понякога Наренвин обяснява причината, но не и този път.
— Смятахте ли да ни държите тук упоени, докато дойде за нас?
— Щях да ви изпратя с кола, облечени в стари дрипи. — Дори зрънце упорство не беше останало в гласа на жената. — Изпратих гълъб, за да съобщя на Наренвин, че сте тук и какво правя с вас. Терин Лугаи ми дължи голяма услуга и щях да му дам достатъчно вилняк, за да стигне чак до Тар Валон, ако Наренвин не изпрати сестри да ви срещнат преди това. Той знае, че сте болни и че чаят е единственото средство да ви опази живи, докато Айез Седай не ви поемат, за да ви Изцерят. Една жена трябва да е много предпазлива с Лечителството тук, в Амадиция — излекуваш ли твърде много хора или прекалено добре, и току-виж някой прошепнал: „Айез Седай“, след което къщата ти ще пламне преди още да си разбрала. Ако не и по-лошо. Терин знае да си държи езика за това, което…
Нинив накара Том да я примъкне по-близо, така че да може ла седне до шивачката.
— А съобщението? Истинското съобщение? Ти не си поставила сигнала само с надеждата, че можеш да ни примамиш.
— Истинското съобщение ви го казах — отвърна отегчено жената. — Не мислех, че то може да навреди. Аз самата не го разбирам и… моля ви… — Тя изведнъж захлипа. — Моля ви, не му позволявайте да използва солта! И двете ви молим! Не и солта! О, молим ви!
— Вържете ги — разпореди се отвратената Нинив. — А ние ще слезем долу, за да си поговорим. — Том и помогна да седне на ръба на по-близкото легло, след което набързо накъса ленти от чаршафа.
Елейн съжали, че не може да ходи достатъчно добре като Нинив и че все още има нужда от подкрепата на Джюйлин, докато се тътреше надолу по стълбите. Почувства леко жилване на ревност, като гледаше как Том е обгърнал с ръка кръста на Нинив. „Ти си едно глупаво момиченце“ — сгълча я гласът на Лини. „Аз съм пораснала жена“ — отвърна му тя с решимост, която едва ли щеше да си позволи пред старата си гледачка, дори сега. „Наистина обичам Ранд, но той е далече, а Том е умен, интелигентен и…“ Твърде много звучеше като извинение, дори за нея. Лини щеше да й отвърне със сумтене, означаващо, че смята да престане да търпи всякакви глупости.
— Джюйлин — попита тя колебливо, — какво смяташе да направиш със солта и мазнината? Без подробности — добави бързо тя. — Само най-общо.
Той я изгледа продължително.
— Не знам. Но и те не знаеха. Това е целият номер — умът им си е въобразил по-страшни неща, отколкото бих могъл да измисля аз. Виждал съм как корав мъж може да се прекърши, като наредя да ми донесат сандък със смокини и няколко мишки. Трябва да се внимава обаче. Някои ще си признаят всичко, вярно или невярно, само за да се спасят от това, което си представят. Не мисля обаче, че тези двете го направиха.
Тя също не го допускаше. Но не успя да потисне трепета си. „Какво ли наистина може да се направи със смокини и мишки?“ Надяваше се, че ще престане да се чуди преди да си е втълпила кошмари.
Когато стигнаха в кухнята, Нинив вече пристъпваше без никаква помощ и надничаше в разноцветните кутийки по бюфета. Елейн имаше нужда да приседне на един от столовете. Синята кутия пак беше на масата, както и една зелена кана, пълна с чай, но тя се стараеше да не поглежда към тях. Все още не можеше да прелива. Вече можеше да прегърне сайдар, но щом го стореше, той й се изплъзваше. Но вече беше сигурна, че Силата ще се върне у нея. Обратното беше ужасно дори да си го помисли и тя гледаше да не си го позволява.
— Том — каза Нинив, повдигайки капаците на различните кутийки и надничайки вътре. — Джюйлин. — Замълча, пое дълбоко дъх и все още без да поглежда двамата мъже, каза: — Благодаря ви. Вече започвам да разбирам защо Айез Седай си имат Стражници. Много ви благодаря.
Не всички Айез Седай имаха Стражници. Червените смятаха всички мъже за покварени заради това, което правеха мъжете, можещи да преливат, а някои не си правеха труда да си осигурят, било защото не напускаха Кулата, или не искаха да заменят загиналия си предишен Стражник. Зелените бяха единствената Аджа, които си позволяваха обвързване с повече от един Стражник. Елейн искаше да стане Зелена. Не по тази причина, разбира се, а защото Зелените наричаха себе си „Бойната Аджа“. Докато Кафявите търсеха изгубеното познание, а Сините се въвличаха в каузи, Зелените сестри се поддържаха в готовност за Последната битка, когато щяха да излязат, както в Тролокската война, за да се сразят с нови Властелини на мрака.