Елайда до Аврини а-Ройхан опипа разсеяно дългия шарф със седемте ивици около раменете си — епитрахила на Амирлинския трон — присядайки зад широката си писалищна маса. Мнозина щяха да я сметнат за красива на пръв поглед, но на втори щеше да им стане ясно, че суровостта върху лишеното й от възраст айезседайско лице не е плод на моментно настроение. А днес се долавяше и нещо повече, блясък на гняв в тъмните й очи. Ако изобщо някой го беше забелязал.
Тя почти не слушаше жените, подредени на столовете пред нея. Роклите им варираха във всички цветове, от бяло до най-тъмночервено, от коприна или вълна, според личния вкус на всяка от жените, но всяка от тях, с изключение на една, носеше своя официален шал с извезания в средата Бял пламък на Тар Валон и цветните ресни, известяващи от коя Аджа е. Айез Седай обсъждаха доклади и слухове за събития по света и се мъчеха да отсеят фактите от измислиците, мъчеха се да предрешат подходящите действия на Кулата, но рядко се сещаха дори да погледнат към жената зад масата — жената, на която се бяха заклели да се подчиняват. Но те не разбираха кое беше наистина важното. Или по-скоро разбираха го, но се бояха да говорят за него.
— Определено става нещо в Шиенар. — Думите принадлежаха на Данеле, крехка жена, която твърде често изглеждаше изпаднала в полудрямка, единствената Кафява сестра сред присъстващите. Зелените и Жълтите също така бяха представени с по една и никоя от трите Аджа не беше особено доволна от това. Сини липсваха. В момента големите сини очи на Данеле изглеждаха замислено вглъбени и тя сякаш не се интересуваше, че едната й буза е изцапана с мастило, а тъмносивата й вълнена рокля е много омачкана. — Има слухове за престрелки. Не с тролоци и не срещу айилци, въпреки че нападенията през Ниамхските проходи, изглежда, са се увеличили. Схватки между шиенарци. Необичайно за Граничните земи. Те много рядко се бият помежду си.
— Ако смятат да започнат гражданска война, избрали са подходящ момент — отвърна хладно Алвиарин. Висока, стройна, цялата в бяла коприна, тъкмо тя беше единствената жена без шал. Шарфът на Пазителка на Хрониките на раменете й също беше бял, за да личи, че е издигната от Бялата Аджа. Не от Червената, бившата Аджа на Елайда, както изискваше традицията. Белите винаги пазеха хладнокръвие. — Тролоците все едно че са изчезнали. Погибелта по цялото си протежение изглежда толкова спокойна, че две селянчета и една новачка спокойно могат да опазят Границата.
Костеливите пръсти на Теслин заразлистваха свитъците в скута й. От четирите присъстващи Червени — повече от всяка друга Аджа — тя почти не отстъпваше на Елайда по суровост. Но пък никой не можеше и да си помисли за нея, че е красива.
— Навярно щеше да е по-добре да не е толкова спокойна — каза Теслин със силно доловимия си иллиански акцент. — Таз сутрин получих сведение, че маршал-генералът на Салдеа е повел армията си в поход. Не към Погибелта, а в обратна посока. На югоизток. Нивга не би го направил, ако Погибелта не изглеждаше толкова заспала.
— А и тази мълва за Мазрим Таим, дето напоследък се просмуква извън Кулата. — Алвиарин го изрече така, сякаш обсъждаше времето или цената на килимите, а не заплаха за истинско бедствие. Много усилия бяха хвърлени за залавянето на Таим и не по-малко за укриването на неговото бягство. Нищо добро нямаше да донесе на Кулата, ако светът научеше, че не са успели да задържат един Лъжедракон, след като са го хванали. — И както изглежда, кралица Тенобия или Даврам Башийр, а може би и двамата, смятат, че не може да се разчита на нас, че ще се справим отново с него.
При споменаването на Таим настъпи мъртва тишина. Този мъж можеше да прелива — бяха го повели към Тар Валон за опитомяване, бяха го откъснали от Единствената сила завинаги, а той бе скъсал оковите и се бе освободил — но не това обузда езиците им. Допреди време съществуването на мъж, способен да досяга Единствената сила, се смяташе за най-страшно проклятие. Издирването и залавянето на такива мъже беше главната причина за съществуването на Червените и всяка друга Аджи им помагаше с каквото може. Но сега повечето жени от другата страна на масата се размърдаха неловко на столовете си, избягвайки да се погледнат една-друга в очите, защото споменаването на Таим ги бе приближило твърде много до една друга тема, за която не искаха да говорят. Дори Елайда усети жлъчта, надигаща се в стомаха й.
