Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет (Изследване на стойностите)
- Автор: Пирсиг Роберт М
- Язык: болгарский
- Переводчик: Павел Главусанов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет (Изследване на стойностите)». Краткое содержание книги:
Романът, определен от критиката за една от най-значимите творби в американската литература, е преведен на 27 езика и достига тираж от 3 милиона екземпляра.
И така, той се отказа от левия рог. Качеството не е обективно, каза. То не се намира в материалния свят.
След това: отказа се и от десния рог. Качеството не е субективно. То не съществува единствено в съзнанието.
И накрая: Федър, като следваше път, който, доколкото му бе известно, никой не бе поемал в историята на западната мисъл, премина между двата рога на дилемата субективно/обективно и заяви, че качеството не е нито част от духа, нито част от материята. То е трета същност, независима от другите две.
Чуваха го по коридорите и нагоре-надолу по етажите на Монтана хол да си пее тихичко, почти беззвучно: „Свята, свята, свята… благословена Троица.“
И има един блед, блед мъничък спомен, може би погрешен, може би просто нещо, което си въобразявам, — според него той оставил цялото това построение на мисълта да си стои непокътнато седмици наред, без да го развива по-нататък.
Крис вика:
— Кога ще стигнем върха?
— Мисля, че има още доста — отвръщам аз.
— Ще се вижда ли оттам надалеч?
— Предполагам. Наблюдавай небето между дърветата. Докато не виждаме небе, ще знаем, че има още път. Светлината ще проникне между дърветата, когато наближим върха.
Снощният дъжд е наквасил мекия пласт борови иглички и сега е лесно да се ходи по тях. Понякога, когато е много сухо, игличките по такива склонове са хлъзгави и човек трябва да забива крака странично, иначе се хързулва надолу.
Казвам на Крис:
— Не е ли много хубаво, когато няма храсти, както е тук?
— Защо няма? — пита той.
— Мисля, че в тоя район никога не е сечено. Когато една гора се остави по този начин векове наред, дърветата унищожават всички храсти, като не им пускат светлина.
— Също като в парк — казва Крис. — Може да се види съвсем всичко наоколо — изглежда с доста по-висок дух от вчера. Мисля, че оттук нататък ще бъде добър спътник. Тази горска тишина прави всеки човек по-добър.
Светът сега според Федър се състоеше от три неща: дух, материя и качество. Обстоятелството, че не е установил връзката между тях, отначало не го притесняваше. След като взаимоотношението дух/материя е било обект на спорове векове наред и още няма резултат, защо трябва той да излезе с някакво заключение по отношение на качеството в течение само на няколко седмици. И остави нещата, каквито са си. Сложи проблема на нещо като мисловна лавица, където поставяше всякакви въпроси, за които в момента няма отговор. Знаеше, че метафизичното триединство на субект, обект и качество ще трябва рано или късно да се взаимообвърже, но не бързаше с това. Така успокояващо бе да стои извън опасния досег на ония рога, че просто се отпусна, за да се наслаждава на покоя колкото може по-дълго.
В края на краищата все пак се зае с въпроса отблизо. Макар да няма логическо възражение срещу метафизическо триединство, триглава действителност, такива триединства не са нито обичайни, нито харесвани. Метафизикът обикновено клони към монизъм, каквото е Бог, който обяснява естеството на света като проявление на едно-единствено нещо, или дуализъм, каквото е отношението дух/материя, който го обяснява като проява на две неща, или плурализъм, който го обяснява като проявление на неограничен брой неща. Но три е особено число. Човек веднага се запитва: защо три? Какво е взаимоотношението помежду им? И докато нуждата от разтоварване намаляваше, Федър също започна да проявява интерес към тия неща.
Отбеляза, че макар обикновено да свързваме качеството с предмети, усещания за качество понякога се появяват, без да има какъвто и да било предмет. Това е, което отначало го накара да помисли, че може би качеството е изцяло субективно. Но под качество той не разбираше субективното удоволствие. Качеството намалява субективността. Качеството измъква човека от самия него, кара го да почувствува околния свят. Качеството се противопоставя на субективността.
Не знам колко време е мислил, докато стигне до тоя извод, но в края на краищата разбрал, че качеството не може да бъде независимо свързано нито с обекта, нито със субекта, а може да се открие единствено във взаимоотношението между тях двете. То е точката, в която субектът и обектът се допират.
Звучи вярно: топло!
Качеството не е предмет. То е събитие.