Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет (Изследване на стойностите)
- Автор: Пирсиг Роберт М
- Язык: болгарский
- Переводчик: Павел Главусанов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет (Изследване на стойностите)». Краткое содержание книги:
Романът, определен от критиката за една от най-значимите творби в американската литература, е преведен на 27 езика и достига тираж от 3 милиона екземпляра.
По-топло.
То е събитието, при което субектът осъзнава обекта.
И понеже без обекти не може да съществуват субекти — понеже обектите създават възприятието на субекта за тях, — качеството е събитието, при което възприемането и на субекта, и на обекта става възможно.
Горещо.
Сега вече знае, че то идва.
Това означава, че качеството не е просто резултат от сблъскването между субект и обект. Самото съществуване на субекта и обекта е дедуцирано от събитието качество. Качественото събитие е причина за субекта и обекта, които едва след това погрешно се приемат като причини за качеството!
Сега бе пипнал цялата тая проклета дяволска дилема за гушата. Дилемата през всичкото време бе таила тази подла презумпция, която нямаше логическо оправдание, че качеството е следствие от субектите и обектите. Не е така! Извади скалпела.
„Слънцето на качеството — записа той — не се върти около субектите, обектите или нашето битие. То не ги осветява просто пасивно. Не им е подвластно в никакво отношение. То ги е създало. Те са му подвластни!“
И в този момент, когато записа това, разбра, че е достигнал една кулминация на мисълта, към която се е стремил от много време.
— Синьо небе! — вика Крис.
Ето го, високо над нас, тясна ивица синева между стволовете на дърветата.
Движим се по-бързо и ивиците светлина стават все по-широки и по-широки между дърветата и скоро забелязваме, че дърветата съвсем се разреждат, за да стигнат до голотата на хребета. Когато хребетът е на петдесет ярда пред нас, аз казвам: „Давай!“ и се затичвам към него, като хвърлям в това усилие целия остатък от енергия, който пазех.
Давам всичко, на което съм способен, но Крис ме настига. После ме задминава, като се хили. С тежкия товар и при тая височина не поставяме никакви рекорди, а просто изразходваме всичко, което ни е останало.
Крис стига пръв, докато аз едва съм излязъл от дърветата. Вдига ръце и крещи:
— Победител!
Егоист.
Когато пристигам, дишам така тежко, че не мога да говоря. Само хвърляме раниците от раменете си и се облягаме на едни скали. Почвата е хванала коричка от слънцето, но под нея има кал от снощния дъжд. Под нас, на много мили отвъд гористите склонове и полята след тях, се намира Галътин вели. В единия край на долината е Боузмън. Един скакалец се хвърля от скалата и се понася надолу далеч от нас, над дърветата.
— Стигнахме — казва Крис. Много е щастлив.
Все още съм твърде задъхан, за да отговоря. Събувам обувките и чорапите си, които са влажни от пот, и ги просвам върху една скала да се изсушат. Взирам се замислено в тях, а те изпускат пара на слънцето.
20
Очевидно съм спал. Слънцето прежуря. Часовникът ми показва почти пладне. Поглеждам над скалата, на която съм се облегнал, и виждам Крис дълбоко заспал от другата страна. Високо над него гората свършва и голите сиви скали водят към снежни преспи. Можем да се изкачим по ръба на отсрещния хребет, но ще бъде опасно към върха. Гледам известно време върха на планината. Какво беше това, дето Крис каза, че съм му говорил снощи? „Ще се видим на върха на планината.“… не… „Ще се срещнем на върха на планината.“
Как бих могъл да го срещна на върха на планината, след като съм вече с него? Има нещо много странно тук. Каза, че съм говорил още нещо оная вечер — че тук било много самотно. Това противоречи на истинските ми впечатления. Изобщо не смятам, че тук е самотно.
Звук от откъртил се камък привлича вниманието ми към нашия склон. Нищо не помръдва. Всичко е съвсем неподвижно.
Няма опасност. Такива малки каменопади често можеш да дочуеш там, където има свлачище.
Но понякога не са чак толкова малки. Лавините започват с такива малки свличания. Ако човек е над тях или отстрани, интересно е за гледане. Само че ако те са отгоре — няма спасение. Можеш само да ги гледаш как идат.
Хората казват странни неща в съня си, но защо ще му казвам, че ще го срещна? И защо той ще мисли, че съм бил буден? Тук има нещо наистина не наред, което поражда много неприятно качествено усещане, но не мога да разбера какво. Най-напред се появява чувството, а после човек открива защо.
Чувам Крис да се движи, обръщам се и го виждам да се оглежда.
— Къде сме? — пита.
— На самия хребет.
— О! — казва и се усмихва.
Нареждам обед от швейцарско сирене, унгарски салам и соленки. Нарязвам сиренето и салама на равни резенчета, тишината дава възможност всяко нещо да се прави както трябва.
— Хайде да си построим тук колиба — казва той.
— О-о-о-х — простенвам аз, — и да се катерим дотук всеки ден?
— Разбира се — дразни ме той, — не беше трудно.