Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет (Изследване на стойностите)
- Автор: Пирсиг Роберт М
- Язык: болгарский
- Переводчик: Павел Главусанов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет (Изследване на стойностите)». Краткое содержание книги:
Романът, определен от критиката за една от най-значимите творби в американската литература, е преведен на 27 езика и достига тираж от 3 милиона екземпляра.
Не знам какво да мисля за този странен нощен разговор, освен че не е на добро. За никой от двама ни. Май че напрежението от цялото това каране и лагеруване, и шъто̀куа, и връщането към старите места са ми се отразили зле и това се проявява нощем. Искам да се махна оттук колкото е възможно по-скоро.
Не смятам, че това напомня с нещо старото време на Крис. Сега се плаша много лесно и не се срамувам да си го призная. ТОЙ никога от нищо не се е плашел. Никога. Това е разликата помежду ни. Ето защо аз съм жив, а той не е. Ако той е там, горе, някаква психическа еманация, някакъв призрак, някакъв зловещ двойник, който ни очаква в Бог знае какъв вид… е, трябва още много да почака. Още много.
Останеш ли по-дълго време сред тия проклети височини, започва да те хваща страх. Искам да сляза надолу, много надолу, далеч, далеч надолу.
При океана. Точно така. Там, където вълните се носят бавно към теб и има постоянен тътен, и няма накъде да паднеш. Вече си в най-ниското.
Отново навлизаме сред дърветата и клоните засланят гледката към върха, което ме радва.
Мисля, че и в тази шъто̀куа сме отишли толкова далеч по пътя на Федър, колкото сме искали. Сега нека изоставя неговия път. Гласувах му цялото доверие, което заслужава, за всичко, което е мислел, казал и написал, а сега искам сам да разработя някои от идеите, които той е пропуснал да изследва. Заглавието на тази шъто̀куа е „Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет“, а не „Дзен и изкуството да се изкачва планина“; по планинските върхове липсват мотоциклети, почти липсва и дзен, струва ми се. Дзен е „духът на долината“, а не планински зъбер. Единственото от дзен, което може да се намери по планинските чуки, е това, което човек е занесъл със себе си. Да се махаме оттук.
— Добре, е да се спуска човек, нали? — казвам.
Никакъв отговор.
Изкачи се човек на върха на планината и за награда какво? Някоя тежка каменна плоча с куп заповеди. Току-виж, пробутали ти скрижалите.
Горе-долу това стана и с него.
Мислеше се за кой знае какво — месия.
Не на мен, момче. Часовете за молитва са малко нещо дългички, а отплатата — малко нещо нищожна. Да се махаме… Да се махаме…
След малко подскачам надолу по склона в някакъв идиотски танец от две стъпки… раз-два, раз-два, раз-два… докато чувам Крис да крещи: „По-бавно!“ и го виждам на двеста ярда по-горе между дърветата.
Тръгвам по-бавно, но след известно време забелязвам, че той изостава нарочно. Разочарован е, естествено.
Предполагам, че онова, което трябваше да сторя в тази шъто̀куа, е просто да опиша в обобщен вид посоката, поета от Федър, без да правя оценки, и после да продължа тъй, както виждам нещата аз. Повярвайте ми, когато светът се разглежда не като двуединство от дух и материя, а като триединство на качество, дух и материя, тогава изкуството да се поддържа мотоциклет, както и другите изкуства приемат едно смислово измерение, което никога не са притежавали, фантомът на техниката, от който Съдърлендови бягат, се превръща от зло в положително, приятно явление. И да се докаже това е едно безкрайно удоволствие.
Но преди всичко, за да дам на този друг фантом пътните му документи, трябва да кажа следното:
Може би той би поел направлението, което аз сега се готвя да поема, ако тази втора вълна на кристализация бе достигнала в края на краищата брега, към който аз ще я насоча, ще рече — във всекидневния свят. Мисля, че метафизиката е полезна, ако помага в ежедневието; ако ли не — да върви на майната си. Но за негово нещастие тя не достигна тоя бряг. Тя се сля с трета мистична вълна на кристализация, от чиито удари той не можа никога да се възстанови.
Размишлявал бе върху отношението на качеството към духа и материята и бе определил качеството като родител на духа и материята, онова събитие, което поражда духа и материята. Тази Коперникова инверсия на взаимоотношението между качество и обективен свят би могла да звучи загадъчно, ако не се обясни внимателно, но той не бе имал намерение да създава загадки. Просто искаше да каже, че в един миг, кацнал върху острието на времето, преди един предмет да може да бъде ограничен, би трябвало да има някакво извънмисловно усещане, което той нарича осъзнаване на качеството. Човек осъзнава, че е видял дърво едва след като го е видял, и между мига на съзирането и мига на съзнаването трябва да съществува промеждутък от време. Понякога си мислим, че този промеждутък е неважен. Но нямаме основание да смятаме за неважен този промеждутък — абсолютно никакво.