Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет (Изследване на стойностите)
- Автор: Пирсиг Роберт М
- Язык: болгарский
- Переводчик: Павел Главусанов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет (Изследване на стойностите)». Краткое содержание книги:
Романът, определен от критиката за една от най-значимите творби в американската литература, е преведен на 27 езика и достига тираж от 3 милиона екземпляра.
Миналото съществува само в спомените ни, бъдещето — само в нашите планове. Настоящето е единствената ни действителност. Дървото, което сме осъзнали с разума си благодарение на този малък промеждутък от време, е винаги в миналото и затова е нереално. Който и да било възприет от разума предмет се намира винаги в миналото и затова е нереален. Реален е винаги моментът на съзирането, преди да е настъпило осъзнаването. Друга реалност не съществува. Тази предмисловна реалност Федър смята, че правилно определя като качество. След като всички реално определими неща трябва да произтичат от тази предрационална реалност, качеството е родителят, източникът на всички субекти и обекти.
Той мисли, че интелектуалците обикновено срещат най-голяма трудност при забелязване на това качество именно защото така бързо и категорично искат да го намърдат в някаква интелектуална форма. Тези, за които е най-лесно да забележат качеството, са малките деца, необразованите хора и хората, „недопуснати“ до културата. Те имат най-малка склонност да интелектуализират, черпейки от културни източници, и са най-малко тренировъчно програмирани да я попият по-надълбоко у себе си. Ето защо, смятал той, „квадратността“ е такава изключително интелектуална болест. Разбираше, че по една случайност е бил имунизиран срещу нея или поне до известна степен е дерайлирал от интелектуалния коловоз благодарение на провала си в учението. След като това се бе случило, той не чувствуваше натрапчивото отъждествяване с интелектуалното начало и вече можеше да изучава антиинтелектуални учения с търпимост и разбиране.
„Квадратните хора“, казва той, поради интелектуалните си предразположения и настройка обикновено гледат на качеството, на доинтелектуалната действителност като на нещо неважно, обикновено събитийно-празен преходен период от обективната реалност към субективното й възприемане. И понеже са предубедени за тази маловажност, не се опитват да открият дали все пак този период по някакъв начин не се разминава с представата им за него.
Разминава се, казва Федър. Веднъж станали чувствителни към това качество, забелязали тази корейска стена, тази неинтелектуална реалност в чистия й вид, искаме да забравим всички ония думи, които най-накрая започваме да разбираме, че означават винаги нещо друго.
И сега, въоръжен с новото си, обвързано с фактора време метафизично триединство, той прегради напълно пътя пред качественото разцепление между романтичното и класическото, разделението, което заплашваше да го довърши. Сега качеството не можеше да се накълца. Той можеше да си седи на мястото и спокойно тях да накълца. Романтичното качество винаги се свързва с моментните впечатления. „Квадратното“ качество винаги предполага многочислени разсъждения, които траят известено време. Романтичното качество е настоящето — „тук и сега“ на нещата. Класическото качество винаги се интересува от нещо повече от простото настояще. Връзката на настоящето с миналото и бъдещето винаги се взема предвид. Ако възприемем миналото и бъдещето като съдържащи се изцяло в настоящето, ами че това е много „груви“, значи, живеем единствено за настоящето. И ако мотоциклетът работи, какво има да му мислим? Но ако приемем настоящето просто като миг между миналото и бъдещето, просто като един отлитащ момент, тогава да се пренебрегва миналото и бъдещето в името на настоящето е наистина лошокачествено. Мотоциклетът може и да работи сега, но кога за последен път му е проверено нивото на маслото? Издребняваме от романтична гледна точка, но демонстрираме истински здрав смисъл от класическа.
Сега разполагаме с два различни вида качество, но те вече не разцепват самото качество. Те са просто два аспекта на качеството във времето — кратък и продължителен. Онова, което се искаше от него, бе метафизическа йерархия, която изглежда така:
А той им представя в отговор метафизическа йерархия, изглеждаща така:
Качеството, което преподаваше той, не бе просто част от действителността, то бе самата тя.
След това продължи нататък — обясни от гледна точка на триединството „Защо всеки вижда качеството различно“. Това бе въпросът, чийто отговор по-рано винаги бе трябвало да заменя с благовидни ерзаци. А сега каза: „Качеството е без очертания, без форми, не подлежи на описание. Да виждаш очертания и форми е да ги интелектуализираш. Качеството е независимо от всички форми и очертания. Названията, очертанията и формите, които приписваме на качеството, само частично зависят от него. Също така частично зависят и от априорните образи, които сме натрупали в съзнанието си. Ние постоянно се стремим да открием в качественото събитие аналози на по-раншни наши възприятия. Ако не открием, не сме способни да действуваме. Езика си построяваме от позициите на тези аналози. Цялата си култура изграждаме от гледна точка на тия аналози.“